Срамният експорт на България

Няма и следа от малолетните джебчийки, които тършуваха из австрийската столица, казват днес и български, и австрийски власти. Но дали проблемът наистина вече не съществува? Къде са малките крадли, които години наред създаваха главоболия?

Предисторията

Джебчийките от периферията на България поемат към австрийската столица след отпадането на визите за българи през 2002 година. През 2005 във Виена са регистрирани 650 случая на малолетни крадли, всяка от които докарва по 300 евро на ден. Същата година в София идва представител на Виенската общинска Служба за децата и младежите, за да потърси възможности за справяне с проблема.

Следващата година в София е открит и първият център за деца, жертви на трафик и насилие. Следват центровете в Пазарджик, Драгоман, Монтана. Първите настанени са репатрираните от Виена. "Децата са на възраст между 14 и 17 години, от ромски произход, повечето неграмотни или завършили първи клас", пише в доклад на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ от 2008 година.

През 2010 г. в България вече има 12 кризисни центъра за деца, с общ капацитет 123 места. Но само 1 дете е жертва на външен трафик, установява Българският Хелзинкски Комитет /БХК/, който наблюдава всички детски кризисни центрове. Къде са малките крадли?

Гастрол от столица в столица

През 2010 Държавната агенция за защита на децата /ДАЗД/ работи по 48 случая на малолетни, жертви на външен трафик. Гърция, Германия, Франция, Австрия, Италия и Полша са най-често крайните дестинации. По 1 случай има във Финландия, Португалия и Словакия. Същата година са върнати 42 деца и им е наложена забрана да напускат страната. В момента социалните служби в Бордо оказват психо-социална помощ на 8 български момчета, извършвали секс-услуги.

През последните две години делът на децата, връщани от чужбина, е значително по-малък в сравнение с 2008. Но причината за по-малката бройка едва ли се дължи на намаляването на експоатацията на деца от България в Европа. По-скоро са отворени нови ниши, където контролът не е строг, коментира експертът Калин Каменов от ДАЗД.

Но освен новите пролуки на европазара, организаторите на трафика на деца "прегрупират" и контингента вътре в страната. Онези от малолетните крадли, на които българските власти са наложили забрана да напускат страната, веднага се "включват" във вътрешните мрежи за сексуална и трудова експлоатация, смята Елица Гергинова от БХК. Или казано на жаргона на тарторите, „златните кокошки” не остават без работа.

Те са и на Лъвов мост

"За един час на Лъвов мост в София изкарвам месечна заплата от 300 лева", казва момиче, настанено в центъра в Драгоман. Върнато е от Виена. Има забрана да напуска страната. Само че вече е жертва на вътрешен трафик. Ще успее ли държавата да защити това дете?

Наблюдението на БХК сочи, че вътрешният трафик от периферията към големите градове се оказва основната причина за настаняване на деца в българските кризисни центрове днес. Към 69% от децата са жертви на вътрешен трафик - просят, крадат, проститутират.

Следват децата, жертви на домашно насилие - 20%, безнадзорност- 5% и противообществени прояви - 5%. Най-често след кризисния център малолетните се връщат отново на улицата. "Парадоксът е, че дори по време на престоя в центровете тези деца са обект на нарушения на правата им", казва Елица Георгиева от БХК.

Държавата не може да ги защити

"Хаосът при настаняването е едно от сериозните нарушения. Смесват се деца, жертви на домашно насилие, с деца, жертви на трафик. А всяко от тях има нужда от различна специализирана помощ, за да преодолее кризата - изсипването накуп не е решение", коментира Елица Гергинова. Но най-големият проблем е, че вместо адекватна психотерапия и адаптация за кратко, засегнатите деца остават под ключ по 1-2 години.

"Режимът в кризисните центрове е затворен и това на практика е лишаване от свобода", уточнява Станимир Петров от БХК. Въпреки максмалния срок от 6 месеца, съдът взема и решения за настаняване за 1 или 2 години. Според БХК около 10% от децата в кризисните центрове са там за период над 6 месеца. Подобна практика едва ли може да бъде наречена изход от криза, а по-скоро е поредната злоупотреба с деца, която е също толкова незаконна, колкото и трафикът и насилието.