Срамно: медийният пир по време на избори

Коментар на Георги Папакочев:

Изборното захлебване на частни и държавни телевизии, радиа, вестници, списания и интернет-страници е радостно събитие за изпосталялите финансово местни информационни средства. Все още сумрачно финансираните политически формации не спират да изливат огромни за мащабите на най-бедната европейска държава средства, за да се рекламират и пропагандират в ефира и печата. И то не толкова, за да излъчат някакви значими послания, колкото да внушат на избирателите партийна солидност, възможности за контрол върху медиите и оттам - за налагане на собствената си неповторима гледна точка.

Осанна, ГЕРБ!

В изборната нощ, току-що пристигнал от финансово разбунения Брюксел, премиерът Бойко Борисов заяви пред горичката от превъзбудени тв-камери и микрофони, че неговата управляваща партия е водила „най-семплата кампания” и е платила „най-малко пари за телевизии, за медии и за клипове”.

Този път българският министър-председател може да е бил и прав. Защо да се хвърлят грешни партийни пари за медийно присъствие, когато неговата фигура, глас, лентички, шегички, неговите министри и партийните кандидати безплатно населяват всички информационни емисии и публицистични предавания? А самите медии пък ”инвестират” в сигурните бъдещи победители, които предстои да ги угощават цял мандат.

Има, разбира се, и екстри, за които все пак трябва да се похарчи някой и друг лев от държавната субсидия или от щедрите дарения. С тях управляващите пазаруват на едро. Според българската Сметна палата цели седем медии, сред които телевизии, големи вестникарски групи и провинциални печатни издания директно са били вписани в регистрите като рекламни и ПР-агенции на ГЕРБ. Плащанията за интервюта, индивидуални изяви и дискусии били по друго, съвсем отделно перо.

...и повалям дъб след дъб

Не така обаче стоят нещата с останалите, които попадат в т. нар. опозиционен кюп. За тях финансовата секира не само на частните, но и на държавни медийни секачи е безмилостна: за едно-две кратки интервюта или мимолетни прояви в ефира официално се искат хиляди евро на минута.

Съвсем отделно неофициалните набъбнали пликове от замаскирания рекламен алъш-вериш най-вероятно ще осигурят весели коледни и новогодишни празници не само на отделни медийни личности, но и добра 13-та заплата на цели колективи.

Нечутата песен на Пенка

Бивш посланик на САЩ в София отбеляза тези дни в ефир, че много от нещата, които се публикуват в медиите, се плащат от политическите партии и се пускат като новини, което е несъвместимо с журналистическата етика. Но кой да го чуе?

След неделния първи кръг на изборите наблюдателите от ПАСЕ говориха за нарушена равнопоставеност и нуждата от еднакъв достъп до медиите на кандидатите за държавен глава, за необходимостта от ясното различаване на коментарните публикации от платените материали, които съдържат агитационна информация. Но какво от това? Нищо, разбира се. Поне за тези президентски и местни избори. За парламентарните след две години е възможно и нещо да се промени. В каква посока обаче - предстои да разберем.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев