Сред елитите почти няма източногерманци. Защо?

Най-могъщата жена в Германия, канцлерката Ангела Меркел, е източногерманка. Човек ще си рече: след като една политичка от бившата ГДР управлява цялата страна, значи източногерманците имат добри позиции в йерархиите. Вярно е обаче точно обратното, твърдят социолози от университетите в Йена и Цитау/Гьорлиц, които са проучили въпроса защо толкова малко източногерманци заемат високи позиции в страната. Според изводите им, близо три десетилетия след обединението на страната източногерманците заемат едва 1,7% от най-високите позиции в Германия. А като процент от населението хората от бившата ГДР са десет пъти повече - 17 на сто.

„В политиката източногерманците са сравнително добре представени като пропорция", казва Радж Колморген, професор по социология. Но в администрацията, в съдебната система, в икономиката, в науката и в медиите те имат много слабо присъствие.

Да вземем администрацията. Както във федералните, така и в провинциалните министерства от равнище „началник отдел" нагоре почти няма източногерманци. Тази шокираща диспропорция изобщо не се е променила през последните години, дори напротив, казва професорът.

Поглед назад

Големият въпрос гласи: Защо източногерманците толкова трудно пробиват нагоре? За да си отговорим, навярно трябва да погледнем как изглеждаше Германия непосредствено след обединението си. Или след „присъединяването на ГДР към ФРГ", както го нарича Колморген. Тогава буквално за една нощ бяха зачеркнати многобройни ръководни позиции. Освен това редица дипломи и други свидетелства за завършено образование изведнъж се оказаха невалидни.

А човек, който иска да стане съдия, да речем, трябва да извърви стъпка по стъпка целия път, предвиден от закона (на дотогавашната ФРГ). Да не говорим, че по времето на ГДР многобройни източногерманци са били членове на комунистическата партия и/или са заемали позиции в държавния апарат на тази страна, заради което бяха обявени за морално непригодни, обяснява социологът.

В резултат: непосредствено след обединението повечето източногермански елити бяха демонтирани, а това породи вакуум. В такива сфери като администрацията и съдебната система източногерманците тепърва трябваше да се преквалифицират или да вземат допълнително образование, за да могат да кандидатстват за ръководни длъжности. В това време обаче вакуума запълниха млади хора със съответната квалификация от Западна Германия. Нищо чудно, че мнозина го изтълкуваха като нечестно съревнование. Или както пише Ирис Глайке, пълномощничка на федералното правителство за новите германски провинции: „Източногерманците не бяха очаквали, че това разместване на пластовете толкова радикално и безмилостно ще промени живота им. Мнозина трябваше да преглътнат същинско пречупване в професионалната си кариера, дори в цялата си биография".

Не "елити", а "кадри"

И още нещо: в ГДР се говореше не за „елити", а за „кадри". Хората на ръководни позиции задължително трябваше да се обвържат политически и идеологически със системата. „Кадрите" имаха за задача да опазват и развиват властта на комунистическата партия. Тъй че всеки, който искаше да направи кариера, задължително трябваше да бъде партиен член.

Във ФРГ мрежата на елитите функционира по съвсем друг начин. Социолозите отдавна го знаят: елитите се самовъзпроизвеждат. Когато пред тях застанат кандидати за високи позиции, интервюиращите обикновено избират хора, които приличат на тях самите, обяснява Колморген. С други думи: избираме познатото, избираме „наши хора". Поради което източногерманците, които чукат на вратите на властта, нямат почти никакви шансове.

Освен всичко друго, преобладаващото мнение свързва източногерманците с провал, а не с триумфи и успешна кариера. Тоест, за да се добереш като източногерманец до ръководна позиция, най-добре е да премълчиш произхода си.

Получава се порочен кръг. Източногерманците осъзнават, че шансовете им са лоши и затова често пъти изобщо не правят опит да се доберат до елита. Към това се добавя и споменът за високата безработица малко след обединението. „И до днес редица източногерманци държат повече на сигурното работно място, отколкото на ръководната позиция", обяснява професорът.

Последствията

Но как ли се отразява на източногерманците осъзнаването на факта, че не могат да пробият „стъкления таван"? Досега проучвания по темата почти няма. Може да се предположи обаче, че изпитват голямо недоверие към „онези там горе". По площадите в Източна Германия редовно ругаят политическите лидери, от митингите на „Пегида" в Дрезден блика омраза, а партията „Алтернатива за Германия” постига големи успехи именно в източните провинции - всичко това навярно отчасти се дължи и на отсъствието на източногерманци по високите етажи.

Дали може да се направи нещо срещу тенденцията елитите да се рекрутират главно според произхода? Социологът Радж Колморген не смята, че решението е да се въведе задължителна квота за източногерманци на високи позиции, каквато иска Лявата партия. Дори само юридически това е невъзможно - поради голямата миграция в двете посоки, в резултат от която произходът вече трудно може да се фиксира еднозначно, казва професорът и припомня, че в Германия движението между различните социални прослойки по принцип е много слабо.

Накрая да се върнем към Ангела Меркел, която направи най-успешната източногерманска кариера: мнозина жители на новите федерални провинции изобщо не я смятат за „една от нас". В очите на повечето хора там тя отдавна е част от западногерманските елити.