Срещу Джуканович или срещу НАТО?

Последните лъчи на есенното слънце меко огряват бронзовата статуя на черногорския крал Никола I. Скулптурата на популярния владетел, който през 19 век защитава независимостта на страната срещу османците и сключва близък съюз с Русия, се намира в непосредствена близост до паметника на руския национален поет Александър Пушкин. Едва ли можеше да се подбере по-добро място за протестите на черногорската опозиция - между Никола I и Пушкин – в продължение на седмици се издигаха палатките на демонстрантите, които в края на октомври влязоха и в пряк сблъсък с полицията, разгонила ги с неочаквана твърдост.

Националистически привкус

Но какво се случва всъщност? Отговорът на този въпрос често зависи от събеседника. Организаторите на протеста твърдят, че става дума за народен бунт срещу четвъртвековното управление на Мило Джуканович, срещу бедността и корупцията, докато правителството повтаря, че протестите били режисирани от Сърбия и Русия и насочени срещу предстоящото присъединяване на Черна гора към НАТО. Във всеки случай е ясно, че малката адриатическа държава с население от едва 600.000 души, е дълбоко разединена – на симпатизанти и привърженици на управляващата Демократична партия на социалистите, на отявлени черногорци и на сърби, на привърженици и противници на членството в НАТО.

Ситуацията е твърде сложна, твърди Един Коленович, млад активист на неправителствена организация. „Първоначално недоволството се подхранваше от тежкото икономическо и социално положение в страната. Постепенно обаче започнаха да се появяват все повече сръбски знамена, националистически символи и песни на онези среди, които още не са успели да се примирят с отделянето на Черна гора от Сърбия преди 9 години. Това прогони голямата част от протестиращите граждани – и най-вече онези, които не бяха съгласни с подобен националистически контекст”, казва Коленович.

Тъкмо тази символика обаче пасва добре на партията Нова сръбска демокрация, чийто депутат Славен Радунович е обвинен, че отправял призиви за „насилствено събаряне на сегашния конституционен ред” в страната.Той самият пък е убеден, че властите просто искат да сплашат хората и да ги откажат от по-нататъшни протести.

"Другарят на Хонекер"

Най-голямата просръбска партия в Черна гора е принудена да извърши сложен шпагат – от една страна тя е отявлен противник на влизането на страната в НАТО и смята, че защитава интересите на близо една трета от населението, които се дефинират като етнически сърби и по традиция са настроени русофилски. От друга страна обаче партията е принудена да си сътрудничи в рамките на т.нар. Демократичен фронт и с други опозиционни партии, които не са така отрицателно настроени към НАТО. Според Радунович обаче това не е проблем: „Приоритет е Джуканович да бъде свален от власт. Той е пречка за всякакви по-нататъшни реформи”.

Сегашният премиер управлява от 1991 г. насам - и на няколко пъти вече е променял политическите си разбирания до неузнаваемост. Той влезе във властта като комунист, после стана националист, а сега се представя за привърженик на ЕС и НАТО. Затова Радунович подигравателно го нарича „последният политик от съветската ера” и „другар на Ерих Хонекер”. Джуканович обаче остава несменяем, независимо от всички критики срещу него – без значение дали го обвиняваха за съучастие в манипулирането на избори или за контрабанден трафик на цигари и шуробаджанащина.

Онова, което наистина докарва опозицията до отчаяние, е фактът, че Джуканович, който на избори винаги печели болшинството гласове и после съставя коалиции, е едва на 53 години. „Той би могъл още дълго, дълго да си управлява”, казва Драшко Джуранович, главен редактор на ежедневника „Победа”.

Макар много черногорци да живеят в бедност, а Джуканович да държи голям брой корумпирани търтеи около себе си, опозицията и сама е виновна за несменяемостта на премиера. „Гражданите не могат да видят честен политически ангажимент сред опозиционерите, а и как да го видят, след като партии, които са против независимостта на Черна гора внезапно се съюзяват с такива, които са „за” тази независимост”, казва Джуранович.

Под закрилата на НАТО

Настроенията в Подгорица сега са още по-нажежени поради това, че наближава приемът на страната в НАТО. Счита се за сигурно, че още в началото на декември малката адриатическа държавица ще получи „зелена светлина” за присъединяване към Алианса. Но от какво ще я отбранява НАТО? Според Джуранович, въпросът не бива да се поставя така буквално. Той твърди, че Северноатлантическият пакт е политически гарант за правови реформи. „Макар да няма пряка заплаха за страната ни, от гледна точка на политиката за сигурност би било разумно да се намираме под закрилата на една мощна организация”, казва той.

Славен Радунович е сред хората, които яростно се противопоставят на подобна позиция. Той признава, че мнението му отчасти е повлияно и от емоции – например от спомена за бомбардировките на НАТО над Сърбия и Черна гора по време на войната в Косово през 1999 година, когато загинаха стотици цивилни граждани. Все пак политикът се опитва да се аргументира и по друг начин: „За малки държави като Черна гора е важно да бъдат неутрални, включително и от икономическа гледна точка. Без неутралитет ще изгубим и инвестициите на другата страна”, казва той. Под другата страна явно има предвид Русия, която е крайно критично настроена към разширяването на НАТО сред балканските държави. Въпреки това Радунович твърди, че протестните демонстрации срещу правителството нямали никаква поддръжка от страна на Москва – „нито политическа, нито морална или финансова”.

В неделя (15.11.) протестите ще навлязат в нова фаза: Демократичният фронт има намерение да изгради човешка верига около правителствената сграда и така символично да настоява за ново преходно правителство и „наистина демократични избори”.

Премиерът Джуканович обаче изобщо няма намерение да назначава предсрочни избори. Затова опозицията явно ще трябва да изчака до редовните избори през идната есен. А дотогава Черна hора вероятно вече ще е член на НАТО.