Сталин би се обърнал в гроба

За онзи, който иска да разбере раните на Полша, е достатъчно да посети едно гробище. В почти всеки полски град могат да се открият кървави следи от най-новата история. Почти няма гробище, в което да няма символични гробове на жертви на нацисткото господство от времето на Втората световна война.

Срещат се също и паметни плочи и надписи, които напомнят за жертвите от Катин. Това е едно от най-перверзните военни престъпления в историята. Жертвите са предимно офицери от полската армия, но и много лекари, юристи, учители, предприемачи, банкери. Или накратко - става дума за интелектуалния и икономическия елит на страната.

Чудовищната логика на едно жестоко престъпление

Офицерите попадат в съветски ръце, след като през септември 1939 година Полша бива поделена между двамата агресори - Германия и Съветския съюз. На 5 март 1940 година Сталин заповядва да бъдат разстреляни 20-те хиляди интернирани офицери. Заповедта бива изпълнена месец по-късно. Чудовищната логика зад това престъпление е семпла: да се ликвидира елита, за да може страната да бъде овладяна по-лесно.

Впрочем същата логика прилагат и тогавашните съюзници Сталин и Хитлер. Концентрационният лагер Аушвиц се появи първоначално като място за унищожаване на полската интелигенция. Хитлер, самият варварин, не се осмели да нареди да бъдат екзекутирани пленените от неговите войски полски офицери. В този случай Сталин надминава Хитлер по жестокост. Нищо чудно че разкриването на масовите гробове от Катин след нашествието на Вермахта в Беларус предложи на националсоциалистите добре дошъл пропаганден материал. Хитлер искаше да забие клин между Полша и съюзените с нея западни сили, за да победи Съветския съюз.

Лицемерно, за пропагандни цели, той демонстративно изрази съчувствие със семействата на убитите. Сталин контрира, като приписа на германците вината за жестокостите. В продължение на десетилетия комунистически управляваната Полша налагаше тази версия като съставен елемент на официалната историография. За демократичната опозиция обаче беше ясно, че не би могло да има добри отношения с Русия, ако истината не излезе на бял свят.

Горбачов пръв наведе глава

Историческият момент настъпи през 1990 година, когато Михаил Горбачов за пръв път призна, че съветското НКВД е виновно за масовите убийства в Катин. Един символичен жест обаче липсва. Този пропуск бе наваксан едва през 1993 година от приемника на Горбачов - Борис Елцин. По време на посещение в Полша президентът Елцин помоли за прошка и предаде на полското ръководство документи във връзка с престъплението. А днес - точно 70 години след зверствата - бе направена поредната важна стъпка: Путин покани полския си колега Туск да присъства на възпоменателната церемония по повод годишнината. Помирението между руснаци и поляци вече не е утопия.

Автор: Б. Дудек, Б. Емануилов / Редактор: Д. Попова-Витцел