Статия в германския вестник Ханделсблат за дискусиите около българската ядрена енергетика
28 февруари 2007
В края на 2006 година България с тежко сърце изключи трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй, която играе важна роля за енергоснабдяването на страната и за износа на ток в други балкански държави. Но затварянето на реакторите беше важно условие за приемането на България в ЕС. Ако зависи от премиера Сергей Станишев, това решение ще остане непроменено. Други членове на правителството, като министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обаче, интензивно лобират в чужбина за включването на реакторите. Вече от години АЕЦ Козлодуй е сред най-опасните ядрени централи в Европа. Срещу реакторите, които често дават дефекти, се възправяха не само активни еколози от страната и от чужбина. Централата, изградена по съветска технология, първоначално имаше шест реактора. Най-старите от 1970 година бяха изключени още през 2002 година под натиска на ЕС. Двата все още работещи реактора от по-модерен тип, навярно ще дават ток до 2010 година.
По-нататък в статията се цитира Румен Овчаров с призивите му към Еврокомисията да се занимае със случая. С обратната поща дойде и отговорът на енергийния еврокомисар Андрис Пибалгс, иронично пише Ханделсблат. Той категорично изключва повторното пускане на двата реактора, но сигнализира готовност за дискусия по енергоснабдяването на Балканите. Факт е, че спирането на 3 и 4 блок в Козлодуй ще има значително въздействие върху няколко балкански страни. Албания, например, която губи около 40 процента от своето електроснабдяване, през първите седмици на годината изпадна в най-тежката си енергийна криза от падането на комунистическата диктатура преди 16 години досега. Тирана и други градове в страната по няколко часа дневно остават без ток. Македония, Косово и Черна гора също получават 30 процента по-малко електроенергия. За щастие тазгодишната зима на Балканите не е толкова сурова, колкото предишните. Опитът показва, че Гърция ще пострада през лятото, когато енергопотреблението е най-високо заради многобройните климатични инсталации. Тези последици от частичното затваряне на Козлодуй показват, че международната дискусия, за която настоява Овчаров, на всяка цена трябва да се проведе. В основата й е договорът за създаването на енергийната общност в Югоизточна Европа от октомври 2005, който представлява правна рамка за един интегриран енергиен пазар в региона. Договорът е подписан от всички балкански държави, включително и от временното правителство на провинция Косово. За съжаление все още липсват техническите и финансовите компоненти, както и политическата инициатива, чрез които договорът може да заработи.
Авторът на статията отбелязва усилията на Румен Овчаров и други български политици да предизвикат нова международна оценка на спрените реактори и продължава: Факт е, че през последните години, включително и с германска помощ, сигурността на реакторите беше подобрена. Обаче критиката на ЕС е насочена главно срещу строително-техническите слабости на конструкцията. Освен това повторното включване на двата реактора би било възможно единствено, ако всички държави от ЕС ратифицират съответно променения договор за членство на България. Самият Овчаров явно не се надява особено, че това ще стане и е подготвил “План Б”, според който България трябва да получи по-високо обезщетение за затварянето на реакторите. Според присъединителния договор са предвидени около 250 милиона евро обезщетение. В брюкселския бюджет за периода 2007-2013 тази сума беше увеличена на 550 милиона. Български експерти смятат обаче, че общите загуби от затварянето на всичките четири реактора могат да достигнат до 7 милиарда евро. Успоредно с това в България се планира изграждането на втора АЕЦ в Белене. Конкурсът за нейното изграждане беше спечелен от държавно контролирания руски концерн Атомстройекспорт и френско-германския консорциум Арева, в който с 34 процента участва Сименс. За около 4 милиарда евро в Белене трябва да бъдат изградени два реактора с лека вода, които според плана могат да заработят до 6-7 години. Засега обаче финансирането не е сигурно, след като Дойче Банк отказа участие. На помощ ще се притече руската държавна фирма Росенергоатом, която поддържа всички руски АЕЦ с повече от 30 реактора.