Стената, която няма да спре бежанците

50-годишният сириец е успял да са добере до България преди да се появи граничното телено заграждение. "Избягахме от бомбардировките в Алепо. Беше ужасно. Изоставихме всичко и дойдохме тук", разказва бащата на пет деца. В Турция той е платил на каналджиите по 200 евро за член от семейството. След като на българската граница семейството е задържано от гранична полиция, то е изпратено в бежански лагер в София. "Не искаме да стоим повече тук, не можем да си намерим работа. Искаме да се преместим някъде, където ще можем да живеем. Синът ми следва в Германия, може пък да успеем да стигнем дотам", казва той.

Най-новото гранично съоръжение

България засили контрола по границата си с Турция от миналата есен, когато броят на бежанците от Сирия нарасна значително. За да спрат потока от бежанци, българските власти решиха да издигнат телена ограда по южната граница с Турция. Трийсет километровото съоръжение беше изградено основно с войнишки труд, уточнява "Дойчландфунк" и цитира по този повод военния министър Ангел Найденов: "Имам всички основания да се гордея с резултатите от работата. Не съм обаче особено щастлив, защото все пак говорим за стена. По-нормално би било тук да няма съоръжения с бодлива тел. Но за съжаление ние имаме сериозен проблем".

А проблемът не е свързан само с бежанците от Сирия, допълва шефът на полицията в Елхово Христо Стефанов. "Погледнете картата на Африка и си изберете която искате страна. Със сигурност при нас има хора и оттам. Най-големите групи идват от Сирия и Афганистан, но пристигат и много бежанци от Северна Африка", казва той.

Местните хора недоволстват

Населението в районите по границата с Турция е твърде резервирано към пришълците. В Харманли две жени пред кметството са казали пред репортер на Дойчландфунк следното: "Нямаме добри впечатления от бежанците. Те разрушават всичко и са толкова много. За всички би било по-добре, ако те не идват при нас, за да им решаваме проблемите, защото самите ние си имаме достатъчно други проблеми".

Най-бедната страна в Европа се бори с висока безработица. Изграждането на заграждението по границата е финансирано с европейски средства. В същото време други държави в Европа са приели много повече бежанци. И въпреки това директорът на държавната Агенция за бежанците Николай Чирпанлиев пита: "Къде остана солидарността на европейските партньори? Не може първите страни по пътя на бежанците да носят и най-голямата тежест. Това не е поделена отговорност, бремето трябва да се мери по икономическата мощ на отделните страни-членки на ЕС", уверява той.

Стената не решава същинския проблем

Българските правозащитни организации реагират съвършено различно. Те подчертават, че 30-километровата стена покрива само малка част от 270-километровата граница с Турция и вместо да спира бежанския поток, го канализира. Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев добавя, че дори заграждението да възпира бежанците, то не решава същинския проблем. "С това телено заграждение България принуждава бежанците да търсят други пътища към Европа, например по море с лодки. А това е много по-опасно, отколкото да прекосяват границата по суша", уверява той.