Стига примирение и покорство към исляма!

В Германия живеят милиони мюсюлмани. Те без съмнение принадлежат към германското общество. Но дали религията им също участва във формирането на манталитета, на светогледа и нагласите в страната?

Дискусията се води понякога почти истерично, а разделението между политическите лагери често се размива. Едни призовават към мюсюлманите и тяхната религия да се проявяват разбиране и толерантност, защото те смятат, че така най-лесно ще се транспортират "западните ценности" и ще се задълбочи интеграцията на обществото. Други предупреждават, че особено радикалният ислям изкривява традиционната култура в Германия и заплашва именно целостта на обществото. (За тероризма да не говорим.) От Дойче веле многократно сме информирали за тази дискусия, а днес публикуваме още едно мнение. "Ислямът принадлежи към Германия" и "Християнството принадлежи към Турция" – върху тези две изречения се съсредоточават полемичните размишления на Кора Щефан в "Ди Велт". Тук цитираме част от тях:

Насилието над жени не е "културна особеност"

"(...) Дискусията има и нелепо измерение, но като цяло трябва да я вземем насериозно. (...) Изявлението "Ислямът принадлежи към Германия" не внася особена яснота. Още по-мътна става работата покрай публичните разсъждения дали пък да не облагородим правовата държава с елементи от Шериата и да заклеймим "ислямофобията". Да не говорим пък за онези, които омаловажават насилието над съпруги, сестри и дъщери като някаква културна специфика, свързана с произхода. Председателят на Комисията по външна политика в Бундестага Рупрехт Поленц от ХДС наскоро се включи в дебата (...). "Ислямът, участва във формирането на това, което наричаме германска идентичност”, написа Поленц във Фейсбук. (...) Но как ли точно ислямът въздейства върху германската идентичност? Дали подобни фрази не целят просто да успокоят  някои подплашени германски мюсюлмани? Или християндемократът само призовава "биологичните германци" към повече чувствителност и толерантност? А може би пък подава сигнал към войнствените ислямисти, че всъщност ние сме добрите, че трябва да ни пощадят, след като вземат властта?

За всички, които са убедени в надмощието на исляма и на мюсюлманския мъж, подобна германска добросърдечност звучи като примирение и покорство – без нищо насреща. И те са прави: онези, които гледат на собствената си идентичност като на някакъв смесен магазин и проповядват произволността, привиждаща им се като отвореност към света, не могат да очакват от другите уважение към своите собствени постижения.

А християните в Турция?

Ето защо трябва да защитим (бившия президент – бел.ред.) Кристиян Вулф. Той произнесе не само цитираното до премала изречение, че ислямът принадлежи към Германия. Той каза още: "Християнството несъмнено принадлежи към Турция!". И то точно в турския парламент. Даже в комбинация с искането на християните в Турция да се предоставят същите права и свободи, каквито имат мюсюлманите в Германия. Това е шансът на Турция да покаже, че ислямът и правовата държава не си портиворечат, каза Вулф.

Така и не научихме дали християните в Турция са реагирали с възторжени овации. В Германия обаче се помни единствено другото му изречение, което го превърна в любимия президент на обидените мюсюлмани. За същото мечтаят и други тукашни политици. Но нима те не помислят за цената, която трябва да платят? Нека го повторим: Да, сред мюсюлманите в Германия са малцинство онези, които свързват патриархалните си представи с консервативна интерпретация на исляма(...). Но те са едно твърде гръмогласно малцинство. На едни рамо им дава Саудитска Арабия, на други – Ердоган, който смята турците в Германия за Пета колона, а интеграцията им за сатанинска работа.

Мекушави ли са германците?

За салафитите, а и не само за тях, германската толерантност не е израз на суверенност и сила, а по-скоро симптом за слабостта на нашата култура. Там, където претенцията на исляма за доминация се съчетава с патриархално обагрена културна гордост, мекушавите германци се натъкват единствено на презрение. Презрение, защото са се отказали от собствената си култура, (...) защото идентичността им е като разграден двор. Презрение, защото "биологичните германци" дори не разбират, че са обект на презрение. (...) Ние обаче сме слаби не заради западните ценности, а заради всички онези, които не ги защитават. Свободата на словото. Равноправието. Правовата държава. Човешките права. С две думи – свободата. (...)"

АГ, ДПА, ДВ, А. Андреев, Редактор: М. Илчева