Страхът на Изтока от ''руската мечка''

Колкото се може повече натовски подразделения, възможно най-близо до източната граница и най-добре още днес! Горе-долу така може да се резюмира изненадващо единодушното мнение на поляците, свързано с очакванията им към НАТО в украинския конфликт. Всички останали разногласия между полските политици в момента са оставени на заден план и всички в един глас уверяват, че агресията на Путин в Украйна представлява опасност за сигурността на Полша.

В съзнанието на хората се събуждат спомените за съветската окупация в началото на Втората световна война и за репресиите след войната, когато Полша е част от Източния блок. Поляците имат впечатление, че се завръщат старите времена на конфронтацията и с носталгия си спомнят за годините след първите свободни избори през юни 1989 година. "Това бяха най-хубавите 25 години за Полша от векове насам. Сега всичко това вече е минало", писа главният редактор ва вестник "Газета виборча"- Адам Михник.

Страх от Русия и разочарование от Германия

И левите, и десните политици в Полша гледат критично на предпазливата политика на Германия спрямо Москва. "В случай на заплаха, Германия няма да защити Полша от Русия", писа публицистът Бартош Виелински на страниците на "Газета виборча". А Павел Залевски от управляващата "Гражданска платформа" наскоро дори написа, че имало "германска бомба, заложена под европейския фундамент". Той твърди, че Германия ще постави икономическите си интереси над сигурността на Източна Европа.

Срещата на върха на НАТО в Уелс /04.- 05.09/ не успя да разсее тези критични нагласи. Полша смята за грешка, че Германия държи на Основополагащия акт НАТО-Русия. Повечето коментатори смятат, че съдбата на Украйна вече е подпечатана, защото Западът, спъван главно от Герамния, не е готов открито да застане на страната на Украйна във военно и икономическо отношение. "Най-черният сценарий вещае разпадане на Украйна, безпомощност на Запада и продължаване на досегашния курс на Путин. След Украйна идва ред на Молдова. Скоро след това ще ни разказват на какви жестоки преследвания били подложени руснаците в Естония и Латвия и как непременно трябва да им се помогне", предупреждава Адам Михник.

Ядрено оръжие по източната граница на НАТО?

Румъния също следи с огромна загриженост действията на Русия в бившите съветски републики Молдова, Грузия, а сега и в Украйна. "Рационално погледнато, не съществува пряка заплаха за нашата страна, но би трябвало да се подготвим и за ирационални реакции от страна на Русия", заяви наскоро румънският президент Траян Бъсеску. Той призова ЕС и НАТО да доставят оръжия за украинските въоръжени сили. Времето на голословните декларации, според него, е отминало. "Крайно време е да поведем политика на силата, за да спрем Русия", призова Бъсеску. След Украйна можело да дойде ред и на други държави.

Бившият български външен министър Соломон Паси има съвсем конкретни представи за необходимото противодействие. В интервю за Дойче Веле той потвърди настояването си за разполагане на ядреното оръжие на НАТО по източните граници на Алианса. "С възспиращото си действие ядрените оръжия предотвратиха Третата световна война през 20-ия век. Това би било едно политически балансирано решение, което ще допринесе за стабилизиране на ситуацията. Такава стъпка е необходима с оглед на Путиновата инвазия в Украйна, която представлява голям проблем за сигурността на ЕС и НАТО", заяви Соломон Паси. Според него икономическите санкции не са продуктивно средство и не впечатляват особоно руския президент. В последно време обаче гласът на България не звучи особено отчетливо нито в ЕС, нито в НАТО. Това се дължи и на факта, че част от българската общественост е предимно проруски настроена. Чрез прякото финансиране на политически партии и неправителствени организации, чрез важни руски инвестиции в икономиката и чрез мащабна пропаганда в медиите и интернет, в страната се генерират проруски настроения.

Надеждите са свързани с НАТО

За разлика от бившия български външен министър, сегашният румънски президент Бъсеску залага повече на конвенционалните оръжия. На срещата на върха на Алианса в Уелс той настоя за създаването на натовска военна база в Румъния. Същите искания имат Полша и балтийските страни-членки на НАТО. "Румъния иска и може да участва и в защитата от кибер-атаки", заяви Траян Бъсеску. В навечерието на срещата на върха, Върховният съвет за отбрана в Букурещ гласува за разполагането на натовски бойни самолети на територията на Румъния.

Самолетите трябва да бъдат включени в интегрираната отбранителна система на Алианса. Румъния се стреми към засилено сътрудничество и с ВМС на НАТО поради засиленото присъствие на руски бойни кораби в Черно море. Румъния се опасява, че подобно на "замразения" конфликт в Приднестровието, украинската криза може да се прехвърли в съседна Молдова. Последните изявления на руския външен министър Сергей Лавров предизвикаха сериозна загриженост в Букурещ.Той заяви, че не бива да се изпускат от очи и други региони в Украйна, където съществуват проблеми, подобни на тези в Източна Украйна. Лавров визира конкретно етническите румънски, полски и унгарски малцинства в Западна Украйна.