Струва ли си да изгориш?

Няколко случая на самозапалвания разтърсиха България през последните седмици. Те бяха нещо като зловеща кулминация на протестите срещу управляващия елит. А тези протести бяха провокирани от внезапното и рязко повишаване на цените на тока. Всичко това звучи някак доста битово. Някак дребно и негероично. Изглежда чак зловещо. И ще ви кажа защо. Защото като лекар знам, че смъртта от изгаряне, наречено със зловещата латинска дума „Комбустио“, е една от най-мъчителните смърти. Чувал съм стари лекари да казват: Човек не бива да умира точно от това. И в същото време - цената на тока...

Усещате ли крайната несъразмерност? На едното блюдо на везните е най-ужасната и болезнена смърт. А на другото - цената на тока. Звучи безнадеждно. Някой сигурно би казал: цената на тока е само последната капка в препълнената чаша на нашето търпение. Аз пък веднага ще задам един въпрос. Ужасен въпрос. Чак ме е срам да го изрека, защото знам, че велемъдрите господа и дами ще ме заклеймят веднага. Защото те са винаги готови да смъмрят всекиго, който отрича общоприетите баналности. Въпросът ми е: Кой определя колко е голяма чашата на нашето търпение?

И стана страшно...

Явно сме нетърпеливи. Неволно и с погнуса се сещам за рекламите, които ни учат на именно такава Нетърпеливост: Не чакай, грабни Сникърс!!! Или както там беше… Под нетърпеливост аз разбирам именно неспособността да се търпи каквото и да било неудобство. Неспособността да се търпи каквото и да било неудоволствие е едно ловко култивирано у консуматорите качество. Култивирано от Богинята-Майка Консумация. И от нейните дъщери Реклама и Медии. Консуматорът не е смирен. Ако не получи това, което иска, той изпада в ярост. А тя може да достигне до самоунищожение. Вече усещам как ме удрят камъните, които мятат по мене. Но - това е положението. Мислих доста и стигнах до извода, че проблемът е в майсторски смаления размер на Чашата на Търпението на съвременния консуматор. На съвременния човек. Човекът, когото консуматорското общество е възпитало да бъде недоволен от Всичко, е готов да побеснее, ако не получи своето. Помислете върху това.

Ние сме глезените деца на консуматорското общество, които стоят пред Богинята-Майка Консумация и тропат с крак, заплашвайки, че ако не получат каквото искат, ще стане страшно. И за жалост децата понякога наистина могат, без да осъзнават какво точно вършат, да направят така, че да стане страшно. И замирисва на изгоряло месо.

Има ли нещо на тоя свят, което да е толкова важно, че да си заслужава да се сложи край на човешкия живот по такъв ужасен начин? Аз съм твърдо убеден, че няма. И си мисля за трима мои герои. И тримата са усетили горещия полъх на кладата за човекоизгаряне. За това прочуто и зловещо Комбустио. На което и аз съм подушвал ужасяващата миризма. Миризмата на печено човешко. Мисля си за Галилео Галилей, за Джордано Бруно и за Ян Хус. Те са трите степени на реакция, трите възможни реакции, когато стане въпрос за изгаряне.

На първо място ще сложа Ян Хус. Германските му съдии го попитали: Отказвате ли се от еретичните си идеи? Питаме ви за последно… Този въпрос обикновено бил задаван непосредствено под или даже на кладата. Отказвате ли се от идеите си, заради които ще изгорите? Ян от Хусинец обаче само повторил своите прочути думи: Ако забележа в заповедите на папата нещо, противоречащо на истината, то аз никога няма да се подчиня, дори ако поставите пред мен огън, приготвен за изгаряне на тялото ми. И Ян изгорял. По свое желание.

Неизгорелият Галилео Галилей

На второ място поставям Джордано Бруно. Той е изгорял на кладата през 1600-та, но при него, доколкото ми е известно, не е имало такива въпроси. Не е имал право на избор. Той изгорял, защото твърдял, че Вселената е безкрайна. Някой съвременен български човек би се изсмял: Да му имам проблемите… Но Джордано Бруно е на второ място, защото той все пак не е търсел инатливо и саморазрушително своето Изгаряне. Инквизицията го е настигнала и не го е питала много-много.

На трето място слагам истинския мой герой. Галилео Галилей. Тоя, който решил, че да остане жив е много по-важно, отколкото да изгори. И то не защото приел, че борбата му е незначителна. Обратното: защото знаел, че е много значителна! Галилео Галилей останал жив, отричайки се формално и публично от еретичните си и велики идеи, защото е знаел, че само живият, неизгорял човек може да продължи да се бори за своите идеи.

Борба чрез изгаряне... Не звучи смислено. Няма нещо на тоя свят, което заслужава човешка жертва. Ни бог, ни кауза, ни идея. Така мисля аз.

Автор: К. Терзийски; Редактор: А. Андреев