Схемите на невежеството

Коментар от Мирела Иванова:

“27% от българите не са прочели нито една книга през 2009 година, а 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература. Четящите са по-активни в граждански инициативи, а нечетящите - на избори.” Из новините на в. “Сега”

Застрашително или нормално звучи този факт от представително социологическо проучване? Как се вписва в общоевропейския контекст? Не е ли част от съвременната световна тенденция? Или е характерен само за нас, които ако не до вчера, то поне до завчера имахме самочувствие на изключително образовани и свръхчетящи?

27-те процента българи, непрочели нито ред от книга за цяла една година, могат ли да бъдат видени и описани чрез някоя от схемите, за които говори министър-председателят, например схема за тенденциозно масово опростачаване с цел превръщането на голяма група от хора в евтина работна ръка? Или умишлено засилване на неграмотността сред редовия българин, за да подлежи на по-лесни политически манипулации и внушения?

По нанадолнището на въпросите

Какво отдалечи българина от книгата и най-вече от представата, че прочелият много книги човек е именно човекът с шансове за просперитет и обществен успех, почитан сред свои и чужди? Възрожденският познавателен патос ли се оказа несъвместим с модерното време? Или икономическите недоимъци се разраснаха в духовни? И за отдалечаване ли или за дълбок и непоправим разрив иде реч?

Твърде много въпроси, които съдържат в себе си сложния и едновременно с това съвършено прост отговор: смяната на системата доведе до смяна и на ценностите. Така нареченият социализъм с всичките му номенклатурно-ченгеджийски структури се самоорганизира в така наречен капитализъм, като и от едното, и от другото време бързо избуяха най-вредните и лесни плевели: мързел, презрение към закона, алчност, пошлотия във вкуса. Потребителските стихии, социалните катаклизми и агресивните аматьорски изпълнения във всички сфери на обществения живот, от държавното управление до медийното разпищолване, сринаха смисъла на самопознанието, което се постига най-вече с четене на книги.

Книгата като ценност и хуманен символ, като извор на мъдрост и цивилизационен фундамент бе загърбвана и омаловажавана, прогонвана на улицата и облагана с непосилни данъци. Наченките и проблясъците на държавна политика по отношение на книгата и четенето, подкрепа за културната периодика и националната литература днес са окончателно загробени от кризата.

Приносно към схемите

Възможно е и да бъда упрекната в черногледство, но всеки ден и навсякъде виждам как тегобите на живота сега и тук, и буксуващият хоризонт на бъдещи възможности и перспективи се определят и диктуват от прости и нечетящи хора, от управници без духовен фундамент, култура и визия, и от население, затънало в безпросветна апатия.

Образованите са изтикани в най-глухи и тъмни социални ниши, умът е заменен от мускули, културата от културизъм, интересното и дълбоко говорене е заглушено от евтини чалгаджийски крясъци и политиканстващо словоблудство. Не е зле накрая да обобщим всички проценти на безкнижието, невежеството и празноглавството с народната поговорка “Прост народ - слаба държава”, та дано се сети правителството, че кризата ни мори и по тази отколе изпитана схема.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев