Счетоводителят на Аушвиц

"През януари 1943 година видях за пръв път как евреи бяха убити в газовите камери. Цяла нощ чувах паническите им викове", разказва Оскар Грьонинг през 2005 година в поредица от интервюта за германски медии. От септември 1942 до октомври 1944 година бившият есесовец е на служба в Аушвиц. Неговото задължение било да осчетоводява парите, ценните вещи и бижутата, иззети от хората, депортирани в лагера. Затова и германските медии го наричат "счетоводителят на Аушвиц". Самият Оскар Грьонинг се смята за невинен. "Никого не съм убивал. Аз бях само малко колелце в машината за унищожение. Не съм извършител", заяви той през 2005 година.

На 21 април в Люнебург започва вероятно последният процес срещу жив нацистки престъпник. Тъй като обвиняемият дълго време живее в Люнебург, процесът се води по местоживеене. 93-годишният Оскар Грьонинг е обвинен за съучастие в убийството на най-малко 300 000 души. Поради липса на други доказателства, обвинението на прокуратурата в Хановер се ограничава до т.нар. "унгарска акция". Тя се провежда от 16 май до 11 юни 1944 година. През тези два месеца нацистите депортират 425 000 унгарски евреи в Аушвиц. Около 300 000 от тях са отведени в газовите камери непосредствено след пристигането им в лагера.

"Този процес е закъснял с десетилетия"

Грьонинг е бил сред "посрещачите" на 137-те влакови композиции с евреи от Унгария. Участвал е в селекцията на "трудоспособни" и "безполезни" евреи. И много добре е знаел, че "безполезните" не отиват на "дезинфекция", а директно в газовите камери. Грьонинг имал освен това за задача да събира останалия на перона багаж на отведените в газовите камери. "По този начин е трябвало да бъдат заличени следите от масовото убийство - за да не бъдат видяни от следващите затворници", четем в обвинителния акт от 85 страници.

Оскар Грьонинг водел счетоводството на парите, иззети от концлагеристите. По-късно превеждал средствата на СС в Берлин. "По този начин той е съдействал на нацисткия режим и е подкрепял систематичните убийства", четем още в обвинителния акт.

Заместник-председателят на Международния комитет за Аушвиц Кристоф Хюбнер твърди, че този процес е закъснял с десетилетия: "Най-важните години от живота си обвиняемият е прекарал на свобода и спокойствие", казва той. Оскар Грьонинг е роден на 10 юни 1921 година. Постъпва на служба в Аушвиц съсем млад - на 21-годишна възраст. А днес е старец, който скоро ще навърши 94 години.

Защо чак сега?

Защо "счетоводителят на Аушвиц" отива на съд едва днес, в края на живота му? Нали още от 1958 година в Лудвигсбург работи Централната комисия за разследване на нацисткото минало? Сред причините за закъснялото начало на процеса е една промяна в правораздаването. През 60-те и 70-те години на миналия век основна предпоставка за изправяне пред съда е наличието на доказателства за конкретна вина. Това се променя след решението на съда в Мюнхен по делото срещу Иван Демянюк през 2011 година. Бившият надзирател в концлагера Собибор беше осъден тогава на пет години затвор за съучастие в убийството на над 28 000 евреи, въпреки че нямаше неоспорими доказателства за прякото му участие в престъпленията.

От 1940 до 1945 година само в Аушвиц служат около 7 000 есесовци. "Ако днешните критерии бяха станали валидни по-рано, хиляди мъже и жени щяха да бъдат изправени пред съда", казва Томас Валтер, който представлява над 30 ищци на процеса в Люнебург. "Но в онези години това очевидно е било нежелателно", допълва адвокатът.

"Искам да разкажа какво съм видяла"

Оскар Грьонинг попада в полезрението на правосъдието още преди 30 години. Но предварителното разследване е прекратено поради липса на доказателства. Следователите явно се повярвали на версията му, че "не е участвал пряко в убийствата, а просто е охранявал куфари".

Съдът в Люнебург предвижда да произнесе присъдата си в края на юли. Над 60 ищци от САЩ, Унгария, Канада и Израел ще дадат показания. Сред тях е и Ева Пустай от Будапеща. Вестник "Ди Цайт" публикува следните думи на оцелялата от Аушвиц унгарка: "Само представата, че обвиняемият е тършувал в куфара, който майка ми стегна със сълзи на очи, и е мачкал с ръцете си дрехите на убитата ми по-малка сестра, ме докарва до отчаяние. Цял живот чакам този момент - да се изправя пред германски съд и да разкажа какво съм видяла".