Събуди се, Германия!

Коментар на Инес Пол:

Не, този резултат не беше постигнат със законни средства. Който задържа представителите на опозицията, забранява избирателните прояви на противниковата страна и запушва устата на журналистите, такъв човек изобщо не може да претендира за демократична легитимност.

Понеже Реджеп Ердоган се държи именно по този начин, и понеже, според официалните данни, печели с минимална преднина, гласуването за неговото бъдещо еднолично господство не беше резултат от свободен процес, а насилствено превземане на една демократична държава.

Защо обаче и в Германия?

Ситуацията в Германия е коренно различна. Живеещите в страната около 1,5 милиона турски граждани с право на глас можеха да се информират напълно свободно. В Германия имаше предизборни прояви на всички важни партии, свободата на мненията не бе ограничавана и избирателите не се страхуваха, че могат да попаднат в затвора, ако критикуват бъдещия самодържец. И въпреки това над 63 процента от живеещите в Германия турци, които участваха в референдума, гласуваха за Ердоган. Изразено в абсолютни числа - това са около 450 хиляди души.

Тези цифри би трябвало да събудят Германия. С нищо не помага и фактът, че само 50 процента от имащите право на глас се отправиха към урните, или пък това, че в други страни, например в Австрия, одобрението за мераците на Ердоган беше още по-голямо. И за да може Германия да си направи правилните изводи след този отрезвяващ Велики понеделник, трябва да бъде честна спрямо себе си: политиците и гражданското общество трябва да си признаят, че - при всичките успехи в интеграцията през последните десетилетия - има и много пропуски, след като толкова много живеещи в Германия турци подкрепиха един човек, който между другото иска отново да въведе смъртното наказание.

Най-после решение за членството в ЕС

Това не е съвсем безопасно в тази година на избори. Защото популистките дебати около двойното гражданство и елементарните фантазии за изгонването на тези хора от страната не водят до нищо. Те само наливат вода в мелницата на партията "Алтернатива за Германия". Германия не може да се осланя обаче и на не особено конструктивното поведение на Брюксел. Защото заплахите за окончателно прекратяване на преговорите за членство на Турция в ЕС са колкото безпомощни, толкова и смехотворни. Тъкмо напротив - дългогодишното криволичене на ЕС създаде усещането у много турци, че ЕС не ги взема насериозно и така подтикна Ердоган да демонстрира сила чрез ясния си антиевропейски курс.

Крайно време е Европа да избистри курса си. Ако Турция наистина е нежелана като пълноправен член на ЕС, тогава ЕС трябва да го каже ясно и да търси други варианти за сътрудничество. Защото Турция има много по-голяма нужда от Европа в икономически план, отколкото обратното. И Ердоган го знае. Той можа да стана силен, защото беше успешен в икономиката. Но неговата звезда може бързо да залезе, ако турската икономика продължи да се свива така бързо - инфлацията вече надхвърли 11 процента, а безработицата е най-високата от седем години насам - 13 на сто.

Германия може да реши сама проблема с тукашните поддръжници на Ердоган - като най-сетне приеме, че е миграционна страна и започне уверено да направлява този процес. И като зареже глупостите за мулти-култи и вместо това се концентрира върху защитата на демократичната конституция.  Всеки, който иска да живее в Германия, трябва да се съгласи, че браковете между деца са забранени, убийствата на честта - престъпление, че хомосексуалните и жените имат същите права като останалите хора. Както и това, че всичко трябва да се подчинява на конституцията, и че това не подлежи на никакво обсъждане. 

Германските турци трябва да помогнат

Популистите имат нужда от несигурност, за да са успешни. Те разпалват страхове, за да могат после да се представят като спасители. Ние не бива да се участваме в това съревнование, защото в нашето, постоянно възбудено, общество накрая винаги ще печелят най-гръмогласните. Затова сега имаме голяма нужда от онези три милиона души от турски произход, които или нямат турски паспорт, или открито се противопоставят на антидемократичния курс на Ердоган.

Те са ни необходими като строители на мостове към турските общности, но и като посланици на германското мнозинство в обществото. А то пък, тукашното общество, трябва да направи обективен анализ как стана така, че много германски турци се оставиха да бъдат съблазнени от Ердоган. И още нещо трябва да свърши обществото: да прецени кои от мерките през последните десетилетия са били успешни, за да бъдат продължени.