Сякаш си нямаме други грижи
10 януари 20132012-та беше твърде злощастна година за ЕС, а 2013-та няма да е по-добра. Това призна не кой да е, а еврокомисарят по социалните въпроси Ласло Андор, говорейки за рекордно високата безработица в ЕС и все по-разтварящата се ножица между бедни и богати. Точно това са и същинските проблеми, с които Европа трябва да се захване час по-скоро, вместо да си прави безсмислен пиар, обявявайки 2013-та за "Година на гражданите". На фона на действителността в редица европейски държави подобна инициатива е направо трагикомична.
За какво ни е "Година на гражданите"?
Европа не се нуждае от теоретични дебати за идентичността на своите граждани, а от дела. Спешна нужда има например от конкретни мерки срещу все по-разпростиращата се безработица. Европейският гражданини би предпочел неговите политици да му осигурят малко повече социална сигурност в тези неспокойни времена, вместо да рекламират стари постижения като общия вътрешен пазар, единната валута и свободата на придвижването.
ЕС с право получи Нобелова награда за мир, с която бяха зачетени усилията му за помирение между европейските народи. Сега е време обаче погледът му да се насочи напред и да си зададе въпроса: какво искат и очакват хората от Европа? А най-належащият проблем е преодоляването на икономическата криза.
Европа все още е безсилна
И в петата година от началото на кризата Европа не разполага с нужните инструменти и правомощия, за да се бори срещу икономическата стагнация и безработицата. Не Брюксел, а националните правителства са все още тези, които взимат решенията за икономическата и социалната политика. ЕС е натоварен единствено с координационни и контролни функции. Онези, които очакват помощ от Европа, трябва да й предоставят и необходимите правомощия. Всъщност това е посланието, което Еврокомисията би трябвало да популяризира сред европейците в "Годината на гражданите". Националните правителства и парламенти би трябвало да отстъпят част от правомощията си на Брюксел. Към такава стъпка обаче могат да ги принудят единствено собствените им граждани - т.е. избирателите.
Романтичните блянове за СЕЩ
Испанският безработен, гръцкият пенсионер или евроскептичният британски банков служител в момента трудно могат да схванат ползата от Европа. Кампанийният цирк по повод "Годината на гражданите" няма да промени нищо в това отношение. Едва когато икономиката се съживи и бремето на дълговете понамалее, гражданите в Южна и Източна Европа ще могат да си поемат глътка въздух.
Ако това се случи, успехът ще бъде приписан на националните правителства, а всички евентуални злополучия - на Брюксел. През последните 40 години почти нищо не се е променило в този изпитан политически механизъм. Едва ли ще се промени нещо и занапред. Европа не е някава "супердържава", няма единен европейски народ, нито общ език. Романтичните блянове за някакви Съединени Европейски Щати водят в задънена улица. Днешна Европа има общи ценности и общи интереси - нито повече, нито по-малко. "Годината на гражданите" е напълно излишна. По-важна би била една "Година за намаляване на безработицата", за да не бъде 2013-та също толкова злощастна, колкото и 2012-та.
Автор: Б. Ригерт; Редактор: Б. Узунова