С капки вода срещу старата отрова
29 юли 2009
Ето основните моменти от обширната статия на Клаус Брил:
Никъде в Източна Европа след падането на комунизма преди 20 години документирането на тормоза на някогашните тайни служби не бе подето така систематично, както в бившата ГДР, където още през 1990 бе създадено т.н. ведомство на Гаук. В Чехия или Румъния подобни учреждения съществуват едва от няколко години. В България съответният закон бе приет в края на 2006, на самия праг на влизането на страната в ЕС.
Чудовищна равносметка
Така наречената комисия за досиетата се оглавява от адвоката и бивш депутат от БСП Ефтим Костадинов. В една читалня в наетата от ведомството къща в центъра на София всеки българин има достъп до засягащите го документи. На шест месеца комисията публикува своя бюлетин - един дебел том, който Костадинов ми показва в своето бюро: "Казвам го без гордост - тук е името на нашия президент".
Разкриването на миналото на Георги Първанов нямаше никакви последствия, също като разкритията за един бивш вицепрезидент и 21 души от президентската администрация и всички останали водещи политици, разобличени от комисията на Костадинов. Агенти или доносници на бившата ДС са били 140 депутати от различни партии в парламента след 1990 година, сред които и Ахмет Доган, лидера на ДПС, и двама негови заместници. Осветяването на миналото на правителствените членове след 1990 година даде 117 попадения - все министри и държавни секретари, и дори бившия социалистически премиер Виденов. Списъкът на разкритията бе продължен с общински политици, кметове, съдии, журналисти и други обществени фигури.
Тази чудовищна равносметка повдига въпроса за проникването на българското общество от комунистическите органи за сигурност. Костадинов казва предпазливо, че всеки осми или всеки десети българин е влизал в тях по някакъв начин. В архивите са регистрирани 1,5 милиона имена - при осем милионно население на страната.
Китайската капка...
Това наследство продължава да изпуска своите отровни изпарения. В навечерието на последните избори комисията проучи 3234 кандидати, 142 от които бяха идентифицирани като бивши помагачи на ДС. Сред тях се оказа и Божидар Димитров, директорът на Националния исторически музей, който през 1973 е бил изпратен на работа във Ватикана като специален агент. Въпреки енергичните протести, премиерът Борисов го назначи за министър без портфейл, оповестявайки същевременно, че новият кабинет щял да отвори абсолютно всички досиета.
Случаят показва колко много работа остава в това поле. Говорителката на комисията Екатерина Бончева казва лукаво: "Нашата работа действа като китайския номер с водните капки." Постоянното капене пробива камъка. Може би.