Тайните връзки на Турция с джихадистите от ИД

Облекчението на Запада явно е било голямо, когато американското правителство обяви, че лидерът на терористичната милиция "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади е бил убит от американските специални части в северносирийския регион Идлиб. Но мястото, на което се е намирал Ал Багдади, повдига редица парливи въпроси сред турската общественост. Как е могъл един от най-издирваните терористи в света да се крие само на няколко километра от турската граница и да остане незабелязан? И то в регион, който е в сферата на влияние на Анкара, и в който се намират турски военни части и съюзени с Анкара милиции. Турските власти съобщиха и това, че 65-годишната сестра на Ал Багдади е живяла на шест километра от турската граница. Тя била заловена от турските власти в северносирийския град Азаз.

Дали пък турският граничен регион не е перфектно укритие за високопоставени терористи на "Ислямска държава" (ИД)? Турската общественост може само да гадае за това какви са отношенията между правителството и джихадистките групировки. Още преди елиминирането на Ал Багдади опозицията обвиняваше правителството в Анкара, че се е съюзило с ИД: лечението на ранени бойци в болниците, както и медийните съобщения за оръжейни доставки, предназначени за ИД, породиха недоверие сред турското общество. Постоянно се чуваха и упреци, че граничните полицаи умишлено пропускат бойците на ИД да минават през границата с Турция.

Затварят ли си очите в Анкара?

Журналистът Ерк Аджарер, който е отлично запознат с тероризма на ИД, също е учуден, че издирвани терористи са могли да пребивават необезпокоявано край турската граница. В същото време турското правителство обявява за своя основна цел прогонването на терористите от Северна Сирия. Аджарер критикува и небрежното отношение към потенциалните терористи, които безпроблемно биха могли да влизат в Турция: "Поради военната операция в Идлиб в Турция са проникнали 3000 сирийци - без властите изобщо да им обърнат внимание", казва експертът.

Бившият заместник-държавен секретар на турските тайни служби МИТ Джеват Йонеш подчертава, че турското правителство вече полага повече усилия срещу тероризма. Турското правителство се борело срещу Ал Багдади и джихадистките групировки, а "турското общество подкрепя тази борба", изтъква Йонеш.

Той обаче признава, че е имало времена, в които Анкара е подценявала заплахата, произтичаща от джихадистите. "Когато през 2011 започна гражданската война, границите не се контролираха много щателно", казва Йонеш и припомня, че много терористи са пристигали в зоните на бойните действия в Сирия именно през Турция. "Имаше много критики за това, че границите не са сигурни", добавя Йонеш. Според него, Турция вече не проявявала никакво снизхождение към джихадистките терористи: "Турция се бори срещу терористите. Най-доброто свидетелство за това е операцията "Извор на мира", твърди бившият експерт на тайните служби.

Смъртоносно подценяване

Критици на турското правителство и опозиционни дейци твърдят, че непредпазливото отношение към терористите от ИД е поставило на карта сигурността на турските граждани. Още е жив трагичният спомен за терористичните удари на ИД през 2015: за самоубийствения атентат в Суруч край сирийската граница, при който загинаха 34 души. Или за най-тежкия терористичен атентат в турската история, извършен през октомври 2015, когато двама атентатори-самоубийци причиниха смъртта на около 100 души пред централната гара в Анкара. Помнят се и нападението на летище "Ататюрк" през 2016, смъртоносното нападение в истанбулския нощен клуб "Реина" в новогодишната нощ на 2017 и много други атаки, предприети от ИД между 2015 и 2017 година.

Критици като юристката Нурай Йоздоган от Анкара са сигурни, че някои от атаките е можело да бъдат предотвратени. "Нападението в Анкара с около 100 жертви нямаше да се случи, ако преди това бяха направили сериозно разследване на атентата от Суруч", казва тя. Атентаторите-самоубийци са били известни на властите – техните имена са се споменавали в 66 доклада на тайните служби, но въпреки това ударът не е бил предотвратен, посочва Йоздоган.

След ударите на ИД в Анкара, Суруч и Диарбекир имало адвокати, които настоявали да се разследва вината на турската държава за тези нападения, но исканията били отхвърлени, разказва юристката. "Много доказателства за това, че държавата също носи част от вината за атентатите, така и не бяха допуснати, тъй като полицията и разузнаването не даваха достъп до никакви информации."

В по-ново време турските власти изглежда са вече по-добре подготвени да се справят със заплахите, произтичащи от ИД. Поне ако се съди по заглавията в турските медии от последните месеци – там се съобщаваше за полицейски операции срещу бойци на ИД. В последните дни вниманието привлякоха кадри от арести в Измир, Адана и Истанбул.

Ислямистките среди в подем

Но през годините, в които турската държава предпочиташе да си затваря очите за много неща, в редица турски градове се създадоха структури на ИД. Например в градовете Хатай, Адъяман, Газиантеп, Килис или Шанлъурфа, които са близо до сирийската граница, но и в метрополиите Анкара, Измир и Адана присъствието на ИД и на нейните джихадистки общности е осезаемо. Те самоуверено прокламират фундаменталистката си идеология: през 2015 година например, стотици поддръжници на ИД се събраха в парка "Йомерли" край Истанбул, за да чуят посланията на известния проповедник на ИД Халис Баянджук, който открито призоваваше към джихад. Едно видео на проповедника шокира мнозина либерални турци - за тях случаят бе доказателство за прекалено снизходителното отношение на турската държава към терористичната милиция ИД.

Смъртта на Абу Бакр ал Багдади сега поражда надежда, че Турция окончателно ще скъса с това си небрежно отношение  към джихадистите. Експертите обаче са по-скоро критични и изтъкват, че заплахата от страна на ИД продължава да съществува. "Убийството на лидера на една терористична организация несъмнено отслабва значително нейните позиции, но одобрението за идеологията ѝ в редица държави - сред които и Турция - ще си остане", прогнозира експертът Йонеш. Освен това сирийската гражданска война създаде благоприятна среда за още по-голямо разпространение на идеологията на ИД: благодарение на масовата миграция, демографските промени и икономическите проблеми, в граничните региони към Сирия се създаде благодатна почва за джихадизма.