Тайнствата на българската алхимия

В края на 20-и и началото на 21-ви век в България процъфтява алхимията. Възникват безчет алхимични лаборатории, наречени партии, където непрекъснато се провеждат опити от българина да бъде създаден политик. Фашизоидо-комуноиди, прелъстени и изоставени, пияници, обикновени психопати и други утайки се объркват със сребърници, вестници, кабеларки и протести, добавя се мед и масло и сместа се подгрява до кипене. По време на краткия кипеж образуваните мехурчета хвърлят златисти отблясъци и създават впечатлението, че се ражда не един, а цели 240 политици. Но когато огънят угасне и сместа се втвърди, става ясно, че се е получила само шлака.

Yes, we can!

Алхимиците се тюхкат на (доколкото имат) ум: язък за сребърниците, язък за вестниците, язък за ос-тав-ка! и у-бий-ци!; жените им мрънкат: по-добре да бяхме сварили компоти; децата им изпращат есемеси: sbogum otivam da mia 4inii. Обаче нали „човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“ и „Yes, we can“, алхимиците зарязват жените и децата, намират си любовници и продължават опитите. Изстъргват сгурията, омесват я с още сребърници, още вестници, ос-тав-ка! и у-бий-ци!, но този път, след като кипне, ѝ добавят и вълшебни думички на (доколкото имат) вкус: „Ние винаги сме били за развитието на майките“, „Ние винаги сме били за и против тютюнопушенето“, „Ние винаги сме били за покачване нивото на река Дунав без изменения“, „Ние винаги сме били“. Както и: „Моята приятелка Меркел“, „Моят приятел Путин“, „Моят приятел Ердоган“, „Моят приятел Слонът“. А също и: „(Нецензурен израз)“, „(Нецензурен израз)“, „(Нецензурен израз)“.

Едно революционно постижение

По време на кипенето мехурчетата се издуват като предизборни балони и хвърлят още по-златисти отблясъци. И резултатите не закъсняват: аха от българина да се получи политик. Само че получилото се дори не е сгурия, а едно голямо миризливо Нищо. Което, като се има предвид действащият откакто свят светува Закон за запазването на материята, е революционно, гениално, велико, божествено постижение на българската алхимия. Но това Нищо не удовлетворява алхимиците - за тях алхимията е преди всичко злато, много злато, така че няма сила, която да ги откаже да направят от българина политик. Неуспехите си те отдават на лошия материал, с който са работили, затова в следващия си опит решават да направят политици от себе си. Омесват се не просто със сребърници, а с банки и чуждестранни „фондации“; не просто с вестници и кабеларки, а с медийни групи; не просто с прости клакьори, а с умни социолози; не просто с у-бий-ци!, а с убийци. От суеверие вкарват в кюпа и църквата, заедно с всичките ѝ ролекси и линкълни. Всичко започва да ври и кипи, мехурчетата пукат като фойерверки на 3-ти март, метеоролозите и социолозите прогнозират гръмотевична победа, църквата ръкополага алхимиците за политици и слага Христос от дясната им страна. И резултатите не само че не закъсняват, но и изпреварват себе си: всичко се превръща в злато. Вярно, от българина не се получава политик, но това, разбира се, никога не е било цел на алхимията.

Решението

Със задачата да създаде български политик се заема науката. Тя анализира и синтезира, събира, изважда, коренува и установява, че времето в България не е, никога не е било и няма да бъде благоприятно за получаване на политици. Времето ни може и да не е за политици - констатират учените, но почвата ни е. И засяват цяла България с тикви. Резултатите не закъсняват.