Там, където ромската интеграция не е утопия

Преди няколко седмици в полицията в Дортмунд постъпва следното обаждане: германско семейство, чиито съседи са роми, разказват на полицаите, че в един „подозрителен” апартамент влизали възрастни с по едно дете, а малко след това излизали без детето. Полицаите посетили въпросното жилище и установили, че става дума за... детски рожден ден.

Проблем са не ромите, а бедността им

Според журналиста Норберт Мапес-Нидек, който от години се занимава с ромската тематика, това е един от най-добрите примери за предразсъдъците, вкоренени в германското общество. Като кореспондент за Югоизточна Европа Мапес-Нидек често е пътувал из региона, срещал се е с много роми, включително в България и Румъния. Германският журналист е добре запознат с историята на този етнос, с положението на ромите в този край на Европа. "Проблем са не ромите, а бедността им", казва журналистът.

Никой не може да каже колко точно са българските и румънските роми, заселили се в Германия през последните месеци и години. „В Манхайм например в началото се говореше, че ромите са около 70% от всички новодошли имигранти”, казва Даниел Щраус от Съюза на ромите в провинция Баден-Вюртемберг. „Тези данни обаче не отговарят на истината. Ние направихме проучване и установихме, че ромите са не повече от 10% от всички новопристигащи чужденци”, казва той. Въпреки това обаче през последните месеци не спира да се говори за „проблема с ромите”.

При това интеграцията на ромите не е някаква утопична идея - доказва го успешният проект на една църковна организация. Заедно с ромски семейства тя ремонтира няколко изоставени къщи в берлинския квартал Нойкьолн . Междувременно там живеят не само роми, но и хора от други етноси. Проектът беше отличен със специална награда, защото предлага “образцово решение на проблема с интеграцията“.

Това е само един от берлинските проекти, свързани с ромската интеграция. Това лято кметството на града прие специален план за "включване на ромското малцинство в германското общество". Целта на плана е да разреши най-вече жилищния проблем, както и да осигури по-добър достъп на децата до образователната система. Освен това се предвижда до края на 2014-та във всички берлински квартали да има социални работници, които да подпомагат ромските семейства. Идеята е социалните работници да бъдат придружавани от хора, които говорят езика на ромите. Този берлински план е единствен по рода си в Германия. Брюксел дори вече отправи похвали към кметството.

Някои организации обаче се опасяват, че интеграционният план на Берлин ще "етнизира" проблема с бедността. Ако изведнъж се появят твърде много проекти, свързани с интеграцията на ромите, съществува реалната опасност представителите на този етнос да бъдат окончателно възприети като тежест за държавната хазна. Крайнодясната партия НПД дори вкара темата в предизборната си кампания. Един от лозунгите ѝ гласеше: “Пари за бабите ни, вместо за ромите!“.

Хилядите роми на Германия

“Точно поради тези причини планът ни е насочен не само към ромите“, казва Моника Люке, която отговаря за интеграционните въпроси в Берлин. Тя добавя: “Той ще обхваща всички мигранти, които се намират в подобно положение. Освен това трябва да се отбележи, че не всички роми имат нужда от подкрепа - някои от тях са много добре интегрирани.“

Малко известно е, че през 1960-те и 1970-те години в Германия се заселват десетки хиляди роми - гастарбайтери от Югославия. “Никой не би ги разпознал. Те са отлично интегрирани“, казва журналистът Норберт Мапес-Нидек.

“Никой не ги разпознава“ - това важи и за всички онези роми, които живеят в Германия от столетия. Предполага се, че днес те са около 70 хиляди. И те обаче, подобно на новодошлите роми от Източна Европа, често стават жертва на предразсъдъци и дискриминация. От страх много от тях не признават, че са роми.

Автор: А. Грунау, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел