Там става все по-опасно

Съществува ли нещо, което да е поне толкова опасно, колкото близкоизточното буре с барут? Да, Северна Корея! В този смисъл е обезпокоително, че след изстрелването на 59 ракети "Томахок" срещу сирийското военно летище в Хомс, Доналд Тръмп отново демонстрира сила. Той предислоцира ядрения самолетоносач "Карл Винсън" с почти 6000 войници и 85 бойни самолета на борда пред корейския бряг. Това е обезпокоително, защото човек не знае каква точно е целта на тази решимост. Обезпокоителен е и фактът, че ракетното нападение срещу Сирия не изглежда да е част от някаква по-сериозна стратегия, както и че решението за него бе взето едва ли не докато Тръмп пийваше калифорнийско вино с китайския си колега Си Цзинпин, който бе на посещение в САЩ. 

Си Цзинпин и Доналд Тръмп разговаряха общо седем часа. И Северна Корея вероятно е била на първо място в списъка с обсъжданите теми. Доналд Тръмп обаче не можа да убеди китайския си гост да предприеме конкретни стъпки срещу Пхенян. При това и Пекин е доста раздразнен от своеволията на Ким Чен Ун: само през последната година Северна Корея извърши два ядрени опита. Те бяха съпроводени от десетки ракетни изпитания, едно от които беше извършено от подводница. За Китай това е всичко друго, но не и стабилно и насърчаващо икономиката обкръжение. Да не говорим пък за добросъседство.

Край на "стратегическото търпение"?

Многократно повтаряното желание на Пекин за корейски полуостров без ядрени оръжия е достоверно. От ноември насам Китай също участва в засилените санкции срещу и без това изолираната Северна Корея. Сега Пекин предупреждава, че ще засили санкциите в случай на нови ядрени и ракетни изпитания. Китай обаче се страхува най-вече от колапс на севернокорейския режим. Защото тогава по границата му ще се струпат милиони бежанци, а вероятно и американски войски. Както сполучливо се изрази още през 2010 година американският външнополитически експерт Виктор Ча, Северна Корея е "страна на жалките възможности".

Това трябва да е установил и Доналд Тръмп. При това, що се отнася до сигурността на Корейския полуостров (за разлика от Сирия), САЩ имат сериозни национални интереси. Вярно, че ракетните изпитания на Пхенян донякъде се провалиха, но севернокорейските инженери продължават да се учат от грешките си. Ракетите им стават все по-надеждни и след няколко години биха могли да стигат до Америка. При това с ядрени заряди. Съмнително е обаче, че обявеният от американския външен министър Рекс Тилърсън "край на стратегическото търпение", придружен от заплахи, е правилният път за справяне с опасността. САЩ видимо увеличиха военната си мощ чрез американското присъствие в Южна Корея. Опасно е обаче те да се замесват в покера с Пхенян в толкова неподходящ момент. Тлеещият пожар не бива да се гаси с бензин, само защото това е единствената течност наблизо.

Всъщност, Пхенян има предимство по отношение на заплахите: по простата причина, че режимът държи като заложник собственото си население. Освен това може да вземе за заложници и южнокорейските братя и сестри. В столицата Сеул и в околностите живеят 25 милиона души, което е почти половината от южнокорейското население. А градът е в обсега на действие на севернокорейската артилерия. Сега в американските медии се заговори за "превантивни ядрени удари" срещу северна Корея. И то не от кого да е, а от бившия шеф на ЦРУ Джеймс Улси. Като че ли южнокорейците си нямат други грижи!

Нужна е нова архитектура за сигурност 

Това би била най-лошата от всички възможности. Но пък може би най-добрата от лошите. На Северна Корея трябва да бъде предложено нещо, въпреки че това ще бъде трудно с оглед на несправедливия режим в Пхенян. И Доналд Тръмп е наясно с това: по време на изборната борба той обяви, че, ако е необходимо, ще яде хамбургери с Ким Чен Ун в Белия дом, за да разреши ядрения проблем. Като начало може да бъде подписан един мирен договор. Корейската война приключи през 1953 година, но и днес налице е само едно крехко военно примирие.

Севернокорейската модернизация на въоръжаването само отчасти е в резултат на параноя. Атомната бомба е застраховка за оцеляването на режима в Пхенян. И колкото по-застрашен се чувства отвън Ким Чен Ун, толкова повече усилия ще полага върху нейната разработка. А китайският натиск върху севернокорейския лидер може да бъде засилен, ако бъде създадена нова архитектура на сигурност, която да зачита и интересите на Пекин. Севернокорейците обаче ще трябва сами да се отърват от потисническия режим.