"Твойта майка!"

В настоящия български скандал министър-председателят Бойко Борисов не пропусна да цитира една от най-популярните фрази в българския език. В късния им телефонен разговор журналистът Явор Дачков му казал, цитирам, „как на мене са щели да ми ...еди какво майката”. Вулгарните псувни на майка и безбройните им модификации толкова са се тривиализирали, че част от българите вече автоматично ги използват просто като някакъв езиков пълнеж. Христо Стоичков, прочут колкото с футболния си талант, толкова и със своята духовна нищета, в годините си като играч на Барселона имал едва ли не личен пазвантин. Анекдотът твърди, че въпросният помощник-треньор тичал покрай тъч-линията във всяка напрегната ситуация и викал на българския грубиян: „Но мамата! Но мамата!” В смисъл – да не псува на майка, защото съдиите вече го разбират и ще го изгонят.

И честта, майко, юнашка...

Псуването на майка и ругатните, в които се намесва майката, са всекидневие във всички балкански страни, популярни са и в повечето славянски езици. Антрополозите и културолозите отдавна са обяснили откъде произлиза този брутален инструмент за вербална саморазправа. И защо словесната сексуална агресия именно срещу майката се възприема като особено унижение.

Любопитно е обаче, че псуването на майка понякога поражда и една специфична национална гордост. Често ще чуете горди балканци да се подиграват на „анемичните” шведи или немци, „дето нямат една псувня като хората”.

Това положение обаче постепенно се променя. В младежкия език в Германия в момента са особено популярни така наречените вицове на тема „Твойта майка”. Тези изключително глупави и всъщност много постни псевдо-шеги се въртят из интернет, повтарят се из безбройни училищни дворове, използват се като легитимация и свидетелство за сила и превъзходство. Ето само два примера: „Твойта майка си плаща наема с върнати бутилки и готви на радиатора” или „Твойта майка е толкова тлъста, че в ресторанта прочита менюто и казва на келнера: Окей, донесете го.”

Това езиково свличане е симптом за изпростяването на все по-широки слоеве от долната средна класа в Германия, твърдят наблюдатели. Става дума за деца от семейства, където часове наред се гледат безсъдържателните следобедни телевизионни сериали и безкрайните игри, семейства, в които няма нито една книга, а най-ценените храни са хамбургерите и претоплената пица.

Изпростяване без граници

Уж-вицовете от рубриката „Твойта майка” всъщност са оръжие в борбата за оцеляване: пъпчивите юноши жестоко се ругаят един-другиго с подсъзнателната надежда, че тъкмо другият е обречен на социална маргинализация, докато „аз” все някакси ще изплувам. И не на последно място: „Твойта майка” като обида се налага все повече във връзка с увеличаващия се брой южняци, които живеят в Германия. Защото и за турчина, и за италианеца, и за испанеца, хърватина или българина този тип ругатни са добре познати и в същото време – много болезнени.

Европа се стеснява, културите се сближават. Уви, и в псуването.

Автор: Александър Андреев, Редактор: Даря Попова-Витцел