Това ще позволи на Кремъл да шантажира Европа

Депутатите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) разрешиха на руската делегация да се върне в организацията и да участва в нейната работа. За пет години поддръжниците на завръщането на руснаците почти се удвоиха (118 депутати) в сравнение с броя на онези, които смятаха, че за анексията на Крим трябва да има поне символично наказание.

Приемането на промени в регламента позволява на Русия да участва в заседанията на Асамблеята още от 25-и юни, т.е. тя може да гласува и за избора на нов генерален секретар на Съвета на Европа на 26-и. Това е "изход от задънената улица", казват страсбургските "миротворци", докато украинските участници в Асамблеята наричат случилото се "триумф на Кремъл".

Умиротворяването на агресора

Съветът на Европа е организация, която си поставя за цел да защитава правата на човека. В него членува и Русия. От една страна това членство поне формално би позволило да се влияе на руските власти. Или пък, чрез Европейския съд по правата на човека, да се оказва формална правна помощ на руските граждани, когато не им останат други средства, с които да защитят правата си от родната държава.

От друга страна - самата възможност да се влияе на Русия осмисля съществуването на Съвета на Европа. Членството на страната там пък създава допълнителен авторитет и на ПАСЕ. Ако Москва изведнъж излезе от Съвета на Европа, както руските официални лица са заплашвали неведнъж през последните пет години, Съветът на Европа ще се свие до регионална правозащитна организация, чието значение ще намалее.

Една от основните причини за сегашното решение в полза на Русия е меркантилна и това са парите. Ежегодната вноска на Русия от 33 милиона евро съставлява повече от седем процента от общия бюджет на Съвета на Европа. След като руската делегация бе лишена от правото на глас през пролетта на 2014-а, като наказание за анексията на Крим, Москва постепенно започна да съкращава вноските си, докато накрая изобщо спря да ги плаща.

Този шантаж имаше една-единствена цел - завръщането на руската делегация в ПАСЕ при пълно възстановяване на правата. Всичко, което иска Кремъл, е да участва и да гласува – от негова гледна точка не е толкова важно, че в разни декларации и резолюции могат и да го осъждат. И Москва успя да издейства именно този вариант.

Русия и смъртното наказание

Трябва да е ясно, че определени сили в Русия се бореха за това решение на ПАСЕ, но не само заради очаквания "геополитически престиж". На първо място, колкото и да е странно, са чиновниците и дипломатите, които искаха страната да остане важен играч в системата на международните отношения, а не да изпадне в системна изолация. Те работеха за прокарването на това решение отвътре, противопоставяйки се на онези, които крещяха, че няма да позволят на някакви си европейски правозащитници да се месят в руските вътрешни работи.

Втората група, чиято позиция бе много по-важна за решението на ПАСЕ, са руските правозащитници. Всички големи организации, с изключение на "Мемориал", настояваха, че руснаците трябва да запазят правото си да се обръщат към Европейския съд по правата на човека (EСПЧ). Освен това членството в Съвета на Европа спира Русия да върне смъртното наказание.

Ясно е, че политзатворниците няма да излизат на свобода и след завръщането на руската делегация в ПАСЕ, властите няма да започнат да разрешават митингите и няма да спрат да потискат политическата опозиция. Но руснаците поне ще запазят правото си да доказват, че са били осъдени незаконно, и даже да получават компенсация от руския бюджет, в съответствие с решенията на ЕСПЧ.

Компромис или капитулация

Очевидно е, че решението на ПАСЕ има своите плюсове от гледна точка на защитата на човешките права. Но е безсмислено въпросът да се разглежда извън неговия политически контекст. В крайна сметка, Кремъл ще е прав, определяйки случилото се като своя победа. Той ще продължи да оказва натиск над Европа чрез шантаж и заплахи.

Мнозина сега се опасяват, че отмяната на санкциите на ПАСЕ е само първата стъпка, и че след нея Европейският съюз ще започне постепенно да отменя и много от по-важните икономически санкции срещу Русия. Някои наблюдатели дори смятат, че това е първата крачка към нова война с Украйна.

Според мен обаче това е преувеличено. Но пък е очевидно, че едва ли си струва да се договаряш с терорист, убеждавайки го да съблюдава правата на заложниците. В случая това са самите руснаци и украинци. Историята показва, че умиротворяването на агресорите обикновено не води до нищо добро.