Този каза, онзи рече

Денят след оставката. Всички редакции провеждат редовната сутрешна планьорка. В медиите от кръга на Корпоративна търговска банка също се провеждат планьорки. Влиза главният редактор на една от тях и казва: Колеги, от днес сме обективни!

Това не е измислица, а истински случай. Не е измислица и безпардонното преобръщане, което извърши превърналата се в пропагандна трибуна на ГЕРБ телевизия ТВ7. В някои редакции в София журналистите стоят до късно вечер, защото линията се сменя през часове, а никой не иска да бъде заварен неподготвен. Но не става дума за професионална подготовка.

Брутално

„Някои от вас брутално ни подкрепяха, без да имаме никаква нужда от това“, каза на журналистите премиерът в оставка, а твърде често и в болница. В това изречение има една вярна дума - брутално. Такова е положението.

И изведнъж на телевизионния екран избухна свободата. На живо и в HD формат. Извънредни студиа, десетки камери, включвания на живо, хеликоптери... Всеки, който поиска, стана участник в някоя от многобройните телевизионни говорилни. Всеки можеше да каже всичко против всеки. Свободно!

Освобождаването на ефира обаче е силно измамно. Докато доскоро някой премиер, министър или олигарх имаше последната дума, сега това право е подарено на улицата. Не е задължително това да е конспирация, по-вероятно е да е просто навик на медиите.

Част от народа говори в ефир, а останалата част го гледа по телевизора и нищо не разбира. Има някакъв гняв, има справедливи мотиви, има различни искания - това виждат зрителите. Но продължават да не разбират нищо и вината не е в тях. Ама кой точно, как точно, защо точно сега, какви влияния се прокарват...

Цитати, цитати, цитати...

Работата на медиите е не само да излъчват на живо и от въздуха движението на протестиращите (техническите екипи на големите телевизии се справиха страхотно), така както Eurosport излъчва колоездачната обиколка на Франция. Защото дори и в спорта има коментатори, които обясняват какви са правилата на състезанието, кой какво е постигнал преди. С две думи: разширяват контекста.

Медиите имат отговорност да изравят факти и детайли, да ги подреждат логически, да предлагат осмисляне, така че публиката да разбере не само какво, но и защо се случва. Като че ли тези навици в голяма част от медиите са забравени. Кой какво е казал, кой какво е коментирал, цитати, цитати, цитати... Къде остана обаче задаването на въпроси?

Протестите започнаха заради сметките за ток. Повечето медии обилно показваха гнева срещу електроразпределителните дружества, но единици си направиха труда да съберат малко информация от публични източници, да обяснят на своята аудитория как точно се формира цената на тока и така хората да разберат, че главният виновник е държавното управление, а не чуждите компании. Но това пък може да не се хареса на новия господар - улицата.

И все пак...

По същия начин повечето медии периодично информират публиката си за кръвното налягане на Бойко Борисов, дават думата на директора на болницата, който в рамките на лекарската етика произвежда новини. Нито една от медиите обаче не отправи въпросите, които хората си задават в социалните мрежи: по коя точно клинична пътека Борисов е настанен в болница заради повишено кръвно налягане? И за колко по-сериозни проблеми на простосмъртните българи им е отказвано лечение? Задаването на въпроси явно не е част от безопасната формула „този каза, онзи рече“.

Повечето медии чакаха безобразното харчене за АЕЦ „Белене“ да стане тема от предизборната кампания на ГЕРБ, да бъде сформирана парламентарна комисия и чак тогава започнаха да информират своите аудитории за какво става дума. И отново само с цитати. Това казал Бойко Борисов, онова разкрил Яне Янев. Отново единици си направиха труда да прочетат публични документи, да открият важните детайли, да задават въпроси.

Някак стихийно се получи, точно като събитията по улиците, но днес големите медии в България все пак изглеждат малко по-свободни, отколкото преди месец. Сега остава по-опитните журналисти да си припомнят каква е гражданската им задача, а по-младите тепърва да започват да се учат.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел