Той се инати, те му ръкопляскат

Драматичен момент в историята на Близкоизточния конфликт. Всички чакаха с нетърпение да видят дали Бенямин Нетаняху ще помръдне от досегашната си позиция по редица щекотливи теми, засягащи мира и спокойствието в региона. Най-важният въпрос обаче определено бе идеята на американския президент Барак Обама, според която Израел трябва да седне на масата за преговори с палестинците и преди всичко да върне окупираните през 1967 година палестински територии.

Нищо ново под слънцето

Опитният оратор Нетаняху направи това, което се очакваше от него. С чар, дар слово и ловкост той замаза очите на всички по отношение на своята неотстъпчивост, за да не кажем инат. Неговото правителство ще поддържа досегашния политически курс, Ерусалим си остава столица, а палестински бежанци в Израел няма да има. Точка. Ако погледнем отвъд майсторлъка на речта, няма как да не отбележим, че казаното от Нетаняху всъщност бе шамар за Обама. И също така ясен отказ да бъде решен конфликтът в Близкия изток чрез създаването на две държави. С други думи - нищо ново под слънцето.

Речта на израелския премиер се очакваше с интерес не само в САЩ, но и в целия свят. Сега в европейските столици, че дори в арабския свят, вероятно вече се е завърнало отрезвяващото усещане за безпомощност. Не обаче и в залата на Конгреса, която избухна в аплодисменти след речта на Нетаняху. Американската политика, независимо дали става дума за лагера на републиканците или на демократите, продължава да разпростира своята грижовна ръка над Израел, без значение дали управниците й се държат адекватно или не.

С Израел шега не бива?

САЩ си остават родината на прокудените или успели да се спасят след 1933 година евреи и техните наследници. С оглед на това един президент трябва да внимава, особено ако иска втори мандат, какъвто е случаят с Обама. Защото може би е време да признаем, че американският държавен глава се зарея в облаците с речта си относно своята близкоизточна политика и сякаш си повярва. Практически ефект от думите обаче няма. Ситуацията си остава непроменена. Засега - безсрочно.

Колкото до Израел и Нетаняху - премиерът изпусна поредния исторически шанс да направи пробив в тежките условия на близкоизточната криза. А заедно с това постави страната си в още по-голяма изолация.