Толкова ли могат?

Как да намерим решение на финансовата и дълговата криза? Трябва ли Гърция да напусне еврозоната? Ще доведе ли инфлацията и до валутна девалвация? Днес повече от всякога са ни нужни знанията и съветите на икономистите. Напоследък обаче те често са критикувани, което създава впечатлението, че не си вършат добре работата. Днес вече почти никой не вярва в собствената "лечебна сила" на свободния пазар. Безидейността на икономистите, в контекста на безбройните сценарии, разпалва ожесточени спорове вътре в гилдията. "Важно е да стане ясно, че в икономиката няма универсални закони, както да речем във физиката", казва в тази връзка директорът на хамбургския Институт за световна икономика Томас Щраубхар.

В икономиката няма лесни, камо ли пък готови решения - например като това, че еврото може да бъде спасено, ако гърците напуснат еврозоната. Икономическата наука може да претегля едно или друго решение, да обясни какви биха били последиците от него, да ни показва предимствата и недостатъците, да изчислява очакваните разходи и ползи. Затова анализът, а не оценката на анализираните факти би трявало да е основната задача на всеки икономист, смята Щраубхар.

Не прибързвайте със заключенията!

На този фон Щраубхар призовава икономистите да бъдат извънредно предпазливи и да не се ангажират с прибързани заключения. В сегашната нажежена атмосфера няма готови рецепти за това как да бъде спасено еврото. Много по-важно е да се покажат възможните опции, което от своя страна би помогнало и на политиците.

Още по-краен е фондовият мениджър и автор на няколко книги Макс Оте. В една от тях - "Катастрофата наближава" - още през 2006 г. той предсказа глобалната финансова криза. Оте не вярва, че икономистите със своите академични познания могат да допринесат с нещо за преодоляването на кризата. Тъкмо напротив: "В момента те правят така, че нещата да изглеждат още по-объркани. Те не предупредиха, че се задава криза, а сега ни затрупват с противоречиви оценки и предложения за решаване на проблемите. Всъщност гилдията на учените-икономисти по-скоро задълбочава кризата", казва Макс Оте.

Той е един от представителите на онази група критици, които смятат, че използваните от икономическата наука общи математически модели не са в състояние да обяснят кризата или да формулират решения за изход от нея. Иначе казано: никой не може да прогнозира с точност какво ще бъде поведението на хората в различните ситуации.

Много икономика и малко психология

Затова икономическата наука би трябвало да изследва човешкото поведение - например доколко то е функция от чувствата и предразсъдъците. Критиците настояват за приближаване на икономическата наука до дисциплини като социология, философия, психология, история, биология. Такива опити са правени в миналото, например с т.нар. "поведенческа икономика". Мнозина са склонни да разглеждат тази дисциплина като част от модерната икономическа наука, подвластна на пазарния фундаментализъм.

Макс Оте не вярва, че икономическата наука ще се реформира из основи. Той не вярва също, че нейните представители ще си извлекат поуки от грешките в поведението си по време на сегашната криза. Сега ни уверяват, че пазарът може да регулира всичко. "На практика обаче не съществува единен пазар, има много различни пазари, които функционират различно. Точно върху това трябва да се концентрира дебатът. Засега обаче не виждам това да се случва", казва германският експерт.

Автор: У. Клаус, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов