Streit Hannelore Kohl Buch

Малко старомодна, винаги усмихната и добре облечена, понякога създаваща впечатление за изкуственост - такава е Ханелоре Кол в спомените на много германци. Съпругата на Хелмут Кол, човека, който обедини Германия и бе канцлер в продължение на 16 години, винаги е стояла в сянка, винаги до мъжа си и винаги подкрепяща го. Това разбираме и от излязлата наскоро нейна биография. Интересното и различното не е в добре предадените, но познати на всички факти, а в новите разкрития на автора Хериберт Шван, дългогодишен приятел на семейство Кол, помагал на бившия канцлер да напише мемоарите си и станал близък и на неговата съпруга, с която водел дълги разговори за нейния живот.

Травма до края на живота й

В книгата си Хериберт Шван описва няколко твърде лични неща от живота на Ханелоре Кол. Например това, че на 12-годишна възраст, бягайки с майка си от настъпващите от Изток руснаци, бъдещата първа дама на ФРГ е била изнасилена от съветски войници. Травма, която тя не може да преработи до края на живота си. Срещу именно такива подробности синовете на семейство Кол роптаят и то публично, защото намират разголването на личния живот и особено на толкова трудни и деликатни моменти в миналото на един човек, за неетично и срамно. От друга страна авторът Шван казва за Дойче веле, че през всичките години, в които се е виждал редовно с г-жа Кол и я е разпитвал за живота й, тя е знаела, че той се занимава с журналистика, че издава книги и прави филми.

Ханелоре Кол е родена през 1933 година в богато бюргерско семейство от Саксония. Баща й е бил амбициозен човек, който през 1934 година става директор на един лайпцигски завод и то не на последно място и заради влизането си в редиците на националсоциалистическата партия, дошла само година преди това на власт. Всичко това е отдавна известно, също и как малката Ханелоре бяга на запад от руснаците, но едва сега германската публичност разбира за изнасилването.

Хериберт Шван обрисува възможно най-обективно образа на бившата първа дама на Германия, нарича я "забавна и интелигентна жена, която е била много наранявана и която сама е можела да наранява" и чийто живот твърде често е бил тежък и то не само заради травмите от войната.

Преди да стане г-жа Кол, тя е била амбицирана сама да изкарва прехраната си, работила е като преводачка от английски и френски, става секретарка в химическия концерн BASF, където остава до сватбата си през 1960 година. Познанията й по чужди езици обаче й служат и в бъдеще. За разлика от своя съпруг тя разговаря свободно с най-важните политици в света. В продължение на 30 години тя подкрепя политическата кариера на Хелмут Кол, който през 1969 година става министър-председател на провинция Райнланд-Пфалц, а през 1982 канцлер.

Грешна диагноза по принуда?

Хериберт Шван описва Ханелоре Кол като много самотна жена в края на живота си. От 1993 година тя страда от алергия към слънчевата светлина, която се влошава дотам, че преди смъртта си г-жа Кол е могла да излиза само по тъмно, като дните си е прекарвала в затъмнени помещения. Според изказвания на мъжа си, дадени години след смъртта й, тя е изпитвала неописуеми болки. През 2001 година тя пише прощално писмо до съпруга си, в което признава, че този начин на живот е непоносим и че вече не таи никакви надежди за подобрение.

Но и по този въпрос има различни мнения. Дори Хериберт Шван, срещал се толкова пъти с нея и разговарял с много лекари, е на мнение, че Ханелоре Кол може би изобщо не е имала подобна алергия. Според него причините за страданията й се таят в травматичните изживявания от нейната младост. По-късно тя не е посмяла да се обърне към психотерапевт заради страха това да не излезе на бял свят, заради затвореността си и непрестанните ангажименти като съпруга на водещ германски политик. Самият Хелмут Кол се дистанцира от шума около книгата, посветена на живота на жена му, като само даде да се разбере, че всякакви разкрития от личния живот на хората са неетични.

Ханелоре Кол се самоубива с хапчета на 5 юли 2001 година, докато съпругът й е в Берлин. На него и на синовете им тя оставя прощално писмо. Семейството не пожелава аутопсия.