Тревожна тенденция в българското медийно пространство

Годишният доклад на „Фрийдъм хаус” за свободата на печата беше представен във Вашингтон от директорката на организацията Дженифър Уиндзър в навечерието на световния ден на свободата на печата 3 май. В документа е отчетена обща тенденция към загуба на свободата на медиите в условията на всички видове политически режими: „Свободата на печата намалява вече седем поредни години и това се отнася за всички световни региони.”

Най-тревожна е ситуацията в Източна и Централна Европа. Според доклада това се дължи на извършваните физически нападения, убийства и преследвания на журналисти в България, Хърватия и Босна и Херцеговина.

България е на 76-то място в света по медийна свобода

Балканската страна остава в групата на държавите с „частично свободни” медии. Ето как отговорната редакторка и главна изследователка на доклада Д-р Карен Карлекар коментира данните:

"В целия регион е отбелязано намаляване на медийната свобода, това включва и държавите от бившия Съветски съюз. Влошаването на условията за медиите в този регион е най-голямото в света през 2009 година. Особено тревожна е ситуацията в Русия и Киргизстан, както и в няколко държави на Балканите: Босна и Херцеговина, Хърватия и България. В България главната причина за влошаването на климата за медиите е продължаващата ненаказуемост на минали престъпления срещу журналисти, както и увеличаването на броя на атаките срещу представители на медиите. Те включват различни форми на преследване, смъртни заплахи; един журналист беше пребит по крайно брутален начин, друг беше убит. В България се забелязва крайно тревожна тенденция."

Каква е ситуацията на медиите като цяло в Източна Европа? България вече е членка на ЕС, очакванията са различни. Д-р Карен Карлекар:

България все още се нуждае от помощ

"Тази година установяваме намаляване на свободата на медиите навсякъде - от много свободни до силно репресивни режими. Определено е тревожно, че държави като България, които имаха по-добър ранг, не вървят добре. Някак си се стигна до мислене, че България вече няма нужда от помощ, че тя има много свободни условия. Виждаме обаче, че там отправянето на заплахи продължава и че е необходима особена бдителност. Последното влошаване означава, че медиите не са в състояние да си вършат добре работата, най-вече - да търсят отговорност от правителството и да предоставят на публиката обективна информация."

Дойче Веле е в момента единственото радио в чужбина, което излъчва предавания на българсик език. Не беше ли прибързано закриването на българските програми на радостанциите в чужбина - БиБиСи, Свободна Европа? Д-р Карен Карлекар:

"Да, категорично е така. Предаванията от чужбина за Източна Европа бяха източник на много добра информация. Повечето бяха закрити, защото беше решено, че вече не са необходими. Според мен това беше грешка. В повечето източноевропейски държави има сериозни проблеми с медийната независимост и с типа на информацията, която медиите предлагат. Прекалено рано беше да се каже, че всичко вече е наред в тези държави и те нямат нужда от помощ, съдействие или поне от някакви програми за подготовка на журналисти."

Няма голяма разлика между Италия и България

В новия доклад има и някои изненади: Италия и Ирзаел например губят статуса си на държави с напълно свободни медии.

"Италия и преди е поставяна сред държавите с не напълно свободни медии, но през последната година има допълнително влошаване. Причините са няколко. Имаше засилване на законодателните мерки срещу журналисти, обвинени в клевета. Увеличили са се заплахите от страна на организираните престъпници и от крайно десни групировки. Един допълнителен проблем в Италия е много голямата концентрация на медийни собственици на най-високо ниво и уникалната ситуация, че медийният магнат Силвио Берлускони е също така и министър-председател. Това е доста необичайна ситуация. Тази година Италия пак е сред държавите с частично свободни медии. Ако се погледне общата оценка, България и Италия не се различават много", казва д-р Карлекар, отговорна редакторка на доклада.