Треска за злато в България

Десетина мъже и една жена са нагазили до колене във водите на Тунджа. Сгърбени над зелените си сита, те старателно отмиват чакъла, търсейки люспички от благородния метал. "Тези места трябва да са богати, след като навремето траките са ги избрали за своя столица", казва 59-годишната Милка Ганева, докато заедно с мъжа си разчиства камъни близо до язовир Копринка.

Под водите на гигантския язовир от времето на комунизма са потопени руините на Севтополис – древния престолен град на тракийската цивилизация, известна със своите златни накити и други предмети, изработени от благородния метал.

Златото винаги е било в реките

От 2009 година насам златотърсачеството в България е легално. Практикуват го около 1500 българи, които дори си имат собствена асоциация. "Златото винаги е било в реките, не случайно тук е люлката на тракийската цивилизация," казва шефът на Асоциацията Кирил Стаменов. Според него, благородният метал и днес привлича много хора, особено в бедна страна като България. А в доклад на българското правителство от месец август се твърди, че "почти всички български реки са златоносни. Вярно, количествата не са достатъчни за промишлен добив, но кварцовите жилки в скалите непрекъснато отделят дребни златни люспички.

"Ние идваме веднъж седмично и досега за две години сме събрали общо осем грама злато. Когато стигнем 20 грама, ще направим златни медальони против уроки за нашите внуци", казва Милка. Семейството дори си е сглобило нещо като малко багерче, което се захранва с акумулатор.

Има хора, които са превърнали златотърсачеството в постоянно занимание и се опитват така да си изкарват прехраната. "Запалихме се преди две години и оттогава не сме спирали да търсим злато", казва 31-годишният Николай Костадинов. Той е завършил минно инженерство, а сега е "златотърсач на пълно работно време". 28-годишният му партньор Христо Маврудов е зарязал следването си, за да отделя повече време на това свое хоби. "Златната треска е нещо неописуемо! Адреналинът направо кипва, когато видиш блестящите частици на дъното на ситото", разказва той. През изминалата година двамата вече били събрали около 70 грама злато от няколко планински реки в цяла България.

Има ли богати златотърсачи?

Чистотата на речното злато обикновено е под 20-22 карата, а бижутерите и банките го изкупуват за 50-52 лева на грам. "Златотърсачите са най-вече ентусиасти. Онези, които искат да забогатеят, бързо се отказват. Аз не познавам богат златотърсач", казва Стаменов. Газиш с часове из реката, пресяваш камъчета и пясък, а ако си късметлия – намираш по някоя люспа, обяснява той. "Златото е 19 пъти по-тежко от водата и се движи по-трудно по извивките на реката, така че ние търсим из чакъла по завоите, край корените на дърветата, под големи камъни или в скални пукнатини", добавя Стаменов. "Разглеждаме люспите под лупа: ако са загладени, значи реката ги е влачила много километри, ако са по-ръбести, жилата трябва да е по-близо", добавя той и обяснява, че ако от един кубически метър чакъл съумеят да извлекат половин до един грам злато, разработването на златоносната жила си струва.

50-годишният електротехник Христо Атанасов се вълнува повече от самото търсене, отколкото от крайния успех. "Ако човек реши, че на всяка цена трябва да намери злато, много ще се изтощи. Но ако гледа на златотърсачеството като начин да забрави всекидневните грижи, то е безценно занимание," казва той между две глътки бира.