Трета степен по скалата на Плевнелиев!

Това преди седмица си беше истинско съвпадение - един изборен и един земен трус съвпаднаха по време. Първият предизвика леко разместване на земните пластове край Чепеларе и Широка лъка, а вторият - на електоралните пластове в цяла България. Слава богу, и двете явления не предизвикаха голям смут и паника сред избирателите. Точно след седмица обаче, буквално за откриването на втория тур, земята отново се разтресе. И отново на същото място. Вписваме и това в графата "случва се". Как да запишем обаче раздвижването сред електоралните слоеве, дало първия президентски мандат на партия ГЕРБ?

Според сеизмолозите земетресението в Родопите е било от трета степен по Рихтер. Отваряме скалата и срещу трета степен четем "обикновено не се усеща, но се отчита". С подобна сила ще да е била и изборната победа на Росен Плевнелиев, която всички регистрират, но малцина очакват да предизвика промени в релефа във и около българския политически епицентър. 

Росен кой?

За да разберем по-добре, очакват ли се политически трусове при новия президент, нека сменим за момент географската ширина и се пренесем за малко в Германия, където имаме близка ситуация: президент с предимно церемониални функции, издигнат и наложен на поста от силния човек на деня (канцлерката Меркел), и който президент е на път да бъде запомнен най-вече с... татуировката на съпругата си.

Такава прогноза прочетох тези дни в германския централен печат, където зачестяват критиките към поведението на федералния президент Вулф. Същият, който не напомня с нищо нито на "предупредителя и назидателя" Рихард фон Вайцзекер; още по-малко на Роман Херцог - автора на култовата реч "Германия се нуждае от тласък"; и съвсем с нищо на "държавния пастор" Йоханес Рау. Къде е сега федералният президент Кристиан Вулф да обясни на германците, на какви още жертви трябва да са готови те в бъдеще с такова евро?! Никога досега в Германия не е била по-осезателна нуждата от ориентир, какъвто може да даде на хората само една умна глава, ценена и уважавана от тях именно като независим коректив на процесите в германското общество. Именно това би трябвало да е звездният час на всеки един федерален президент, който с умел подбор на подходящи думи може да мобилизира хората в страната. Мълчанието на сегашния президент вече ражда заглавия в пресата като "Кристиан кой?".

България с двама президенти

Пак сменяме географската ширина.

И в България президентът разполага на първо място със силата на словото. Всички обаче знаем, кой днес в България си е присвоил монопола върху словото. Същият този, който с нищо не напомня нито на държавника Стефан Стамболов, нито на републиканеца и пацифиста Александър Стамболийски, да не говорим за "бащата на Съединението" Петко Каравелов.

Един човек говори основно в България днес. Същият, на когото не можем да му отречем нито чара, нито харизмата за това. И който няма да си развали рахатлъка от това, че отсреща на "Дондуков" 2 ще се нанесе новият президент.

С Росен Плевнелиев България вече ще има двама президенти. Единият ще живее в "Бояна", а другият - в Банкя.

Автор: Емилиян Лилов;  Редактор: Александър Андреев