Третият мандат на Меркел
27 ноември 2013Преговорите за коалиция след парламентарните избори в Германия продължиха над два месеца. През това време Ангела Меркел се въздържаше от публични изявления и изказването на категорични становища. Тя демонстративно стоеше настрана от актуалните спорове. Вместо това Меркел посредничеше и коригираше в съответствие с правомощията си на канцлер. А те ѝ дават правото да взима окончателното решение по даден въпрос.
"Царицата Меркел"
Критиците на Меркел я обвиняват, че "царува" над политиците. Този ѝ маниер обаче се увенчава с успех. Тя ориентира Християндемократическия съюз (ХДС) по-центристки, с което спечели нови избиратели. Изключителният успех на християндемократите на парламентарните избори потвърдиха правотата на нейния курс.
Меркел определи облика и на водените сега коалиционни преговори. През последните седмици многократно се провеждаха заседания на десетки работни групи, в които участваха не само водещи партийни представители, но и политици на местно ниво, както и министър-председатели на отделните провинции. Никога досега коалиционните преговори не са били водени в по-широк кръг. А това се дължи на съвсем прагматични причини. Канцлерката е наясно, че би могла да облекчи максимално управлението си през следващите четири години с помощта на голям брой предварителни и обвързващи договорки. Това управление и без друго ще бъде твърде комфортно - поради това, че широката коалиция от консерватори и социалдемократи има огромно мнозинство в Бундестага.
Двете опозиционни партии - Лявата партия и Зелените - са числено толкова слаби, че дори не биха могли да свикат анкетна комисия по някой възлов въпрос. Канцлерката не може да очаква масивна съпротива и от Бундесрата - горната камара на парламента, където през последните четири години Зелените, Лявата партия и социалдемократите имаха мнозинство и можеха да спират правителствени начинания. Днес обаче социалдемократите вече сами са част от управлението.
Освен всичко това Германия се намира в доста добра ситуация. Сегашното ѝ развитие е благоприятно повлияно от някои икономически решения, взети през предходните години. Ползи от това ще извлече и Меркел през третия си управленчески мандат. Да не забравяме и следното: в условията на широка коалиция решаването на някои значими спорни въпроси, свързани с разпределението на правомощията на федерално и провинциално равнище, става по-лесно.
А кой ще управлява след 2017-та?
Факт е, че 59-годишната християндемократка на практика няма сериозен конкурент сред съпартийците си, който да ѝ оспори властта. Днес по-скоро притесненията идват от друга страна - всички се питат кой и с кого ще управлява през 2017-та. Социалдемократите още отсега подсказват, че ще се преориентират към евентуална коалиция с Лявата партия. А дали досегашният коалиционен партньор на християндемократите - Свободната демократическа партия - ще влезе тогава в парламента? Това съвсем не е ясно.
Що се отнася до европейската политика, Меркел отдавна повтаря, че трябва да се полагат усилия Европа да излезе подсилена от сегашната криза. Комфортната вътрешнополитическа ситуация в Германия де факто би могла да позволи на Меркел да посвети повече усилия на решаването на европейските проблеми. Канцлерката се застъпва за подсилването на европейските институции, включително и като средство за справяне с бъдещи кризи. Тя пледира за един Европейски съюз, който да няма право да регулира така всеобхватно живота на европейците, а вместо това да се посвети по-силно на икономически и данъчни въпроси, така че това да даде възмоgност за повече икономически растеж и иновации.