Срещата в Париж беше официалният старт на едно партньорство, което всъщност далеч не е ново. Но приемайки федералната канцлерка в Елисейския дворец, Еманюел Макрон искаше да сигнализира нещо като ново начало. Когато миналата години френският президент встъпи в длъжност, в Германия тъкмо започваше предизборната борба. След това Макрон беше принуден да се захване с някои спешни вътрешнополитическите задачи, а на канцлерката ѝ бяха нужни шест дълги месеца, докато успее да състави правителство и да поеме управлението в ръцете си. Сега вече и двамата са готови за действия. По принцип.
Звездният миг за Макрон беше през миналата година, когато той представи своите предложения за реформи на ЕС. Френският президент настоя за повече интеграция, което моментално накара евроскептиците сред страните-членки да потръпнат от ужас. Макрон предлага основна реформа на еврозоната, подчинена на принципа „един за всички, всички за един!“. Той иска да превърне еврото във валута, която се ръководи от едно място, иска еврозоната да има свой бюджет, както и собствен финансов министър и т.н. Тези предложения бяха посрещнати от Берлин с глухо ръмжене, защото нищо друго не плаши германското финансово министерство така силно, както представата за един съюз, в който Германия би била принудена да плаща за дълговете на закъсалите европейски държави.
И докато френският финансов министър апелира за повече активност, новият му германски колега Олаф Шолц иска време за размисъл и дискусии. Не е случайно, че не се предвижда нищо конкретно и за срещата на върха на ЕС през идната седмица.
Какво остана от идеите
По темата за реформи в еврозоната междувременно стана ясно кои неща НЕ са възможни: няма да има финансов министър на еврозоната, нито общ бюджет или скорошен банков съюз. Ангела Меркел лично постави прът в колелета на подобни начинания. Главната отговорност явно и занапред ще си остане в ръцете на страните-членки от еврозоната, които ще трябва първо да санират закъсалите си банки, преди да мислят за някакъв банков съюз. Това съдържа и ясно предупреждение към потенциалните коалиционни партньори в Италия.
Финансовият министър Шолц дори няма да има нужда да напомня на останалите за спазването на бюджетната дисциплина. Той впрочем също се обяви за задълбочаване на интеграцията в Европа, но не поясни какво точно има предвид.
По същество беше ясно, че германските гости ще поднесат разочарование на домакините в Париж. Полето за действие на християндемократката Меркел и социалдемократа Шолц изглежда твърде тясно, въпреки, или именно заради обещанията, съдържащи се в коалиционния договор. Берлин е наясно, че е длъжен да помогне на френския президент да постигне известни успехи на европейската политическа сцена. Но истински пробив така или иначе няма да има.
Съпротива от Севера
Франция е смятана за лидер на държавите в Средиземноморското пространство – т.е. на онези южни страни, които страстно се борят за правото да поемат нови дългове и за разхлабване на бюджетна дисциплина. Срещу тях постепенно се оформи съпротивата на северните държави. Водени от холандеца Марк Рюте, датчани, шведи, ирландци и балтийци дават ясно да се разбере, че нямат никакво намерение да приемат ролята на пионки, които послушно гласуват някакви планове, приети в Париж и Берлин. Всяка страна е длъжна първо да си изработи сама защита срещу кризи, заяви Марк Рюте и предупреди, че волята на „пестеливите страни" не бива да се пренебрегва.
Така за пореден път си пролича старото недоверие към оста Париж-Берлин, която е обвинявана, че се държи господарски спрямо останалите 27 държани в ЕС. Всичките тези спорове далеч не са само за пари, тук става дума и за отбранителна, и за външна политика. Еманюел Макрон проявява много повече смелост от германското правителство. Интересите на френския президент обаче са отчасти различни от интересите на правителството в Берлин. Да се балансират тези различни интереси ще бъде много по-трудно, отколкото се предполагаше в началото.
Въпреки това канцлерката и президентът ще трябва да разработят няколко проекта, които да удовлетворят собствените им избиратели, но да са приемливи и за другите страни-членки. На фона на острите конфликти в света – като започнем с търговската война на Тръмп и завършим с агресивните прояви на Путин – би било фатално, ако и ЕС изпадне в нова криза. Париж ще трябва да обуздае амбициите си, а Берлин - да проявява повече смелост. Едва тогава те ще могат да осъществят онова, което е възможно. А за някакъв голям скок напред може да мисли и по-късно.