Трябват ли ѝ на България тези "българи"?

По време на управлението на тройната коалиция строителството на жилища в България беше в небивал подем. Тогава с пари в брой в България пристигаха руснаци и граждани на бившите съветски републики - за да си купят апартамент, хотелски комплекс или терен за застрояване. Брокери от Бургас и Варна, с които разговарях в далечната 2007 година във връзка с журналистическо проучване, разказваха как при тях идват хора с пари в куфарчета, с които заплащали имотите. Десетки хиляди решиха и да останат. "Горещите пари" осигуриха и "златни паспорти" за част от тях. Само че чистото криминално досие, каквото би трябвало да притежават според закона тези новобългари, при някои от тях се оказа не дотам чисто.

Както разкриха тази седмица колегите от "Свободна Европа", руският милиардер Сергей Адониев е имал български паспорт по натурализация за "особени заслуги" в продължение на десетилетие, въпреки присъда за пране на пари, издадена в САЩ. "Побългаряването" му се е случило през 2008 година, по време на тройната коалиция, а транспортният министър от този кабинет - Петър Мутафчиев, му е бил гарант. Близкият до президента Владимир Путин бизнесмен смятал да направи "крупни инвестиции в размер на 10 милиона евро", аргументира се в препоръката си Мутафчиев. Смятал, но не направил. Но пък получил паспорт, който обаче му е отнет през 2018 след сигнал до Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

Поредното петно върху имиджа на България

В средата на седмицата министърът на икономиката Емил Караниколов се опита да опровергае публикувани от БНБ данни, според които преките чуждестранни инвестиции в България спадат. Караниколов подчерта, че нямало такова нещо, дори имало ръст. Министърът обаче не си направи труда да съобщи какъв е размерът на инвестициите, направени от чужденци срещу получаването на български паспорт. Той бързичко съобщи, че правителството ще предложи да се отменят текстовете в Закона за българското гражданство (чл. 12 и чл. 13), с които се регламентира правото на пребиваване, а по-късно и правото на българско гражданство срещу т. нар. "бързи инвестиции" - един милион лева или два милиона лева в акции на публични дружества, вътрешен държавен дълг (държавни ценни книжа, ДЦК) или в доверителна сметка.

Това е същият закон, приет при първото правителство на Бойко Борисов в края на 2012, на който президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) наложи вето. "Преценката за това дали да се даде гражданство или не, не може да почива на финансови аргументи. Придобиването на гражданство по натурализация следва да предоставя възможност да се прецени всеки случай конкретно - и то от гледна точка на ефекта върху българското общество, без това да е свързано единствено с количествени показатели. Водещи тук са заслугите на лицето към Република България и интересът, който държавата има от това да създаде посредством натурализацията политическата и правна връзка държава-гражданин", посочи навремето държавният глава.

Седем години по-късно справедливостта може би ще възтържествува - след поредното петно върху имиджа на държавата. Само преди няколко дни Европейската комисия разкритикува България за слаб контрол и пълна непрозрачност при действащата схема за продажба на гражданство на чужди инвеститори. 

В момента за 1 милион лева (511 293 евро) или 2 милиона лева (1 022 587 евро) в София може да се купят няколко луксозни жилища, а срещу тези "инвестиции" - и с подходящите хора на точните места в държавните институции - да се осигури и българско гражданство. Дори и чужденецът да няма парите, може да изтегли банков заем, за да купи недвижимия имот, ипотекирайки го срещу кредита, и пак да се сдобие със "златния паспорт". Законът го позволява. Няма разкрити работни места, няма ноу хау, няма висока добавена стойност.

В Кипър, където двойното гражданство също е разрешено, като в България, минималната инвестиция е 2 милиона евро. В Унгария пък програмата гражданство срещу инвестиции е прекратена през март 2017 година, близо пет години след стартирането си. Дотогава, срещу закупуване на държавни облигации (държавен дълг) за 300 000 евро в Hungarian Residency Bond Program се осигуряваше право на пребиваване. А след 8 години чужденецът можеше да кандидатства за гражданство. В България чужденецът трябва да е живял само 3 години в страната. 

Все повече български паспорти за чужденци

Пита се: кой има полза от тази "продажба" на гражданство? Само пазарът на недвижими имоти и вероятно - "гарантите" на произведените по този начин български граждани. По официални данни, през последните четири години в България са издадени 50 паспорта на "бързи инвеститори". Същевременно, по данни на Евростат, общият брой на българските паспорти, получавани от хора извън ЕС, расте с всяка изминала година. През 2016 те са 1585 (от тях 488 руснаци и 278  украинци), през 2015 броят е 1261, през 2014 - малко над 800, а през 2013 - общо 756. Вероятно през 2008, когато руският милиардер Сергей Адониев е кандидатствал за българско гражданство, общият брой на тези новобългари е бил много по-нисък. Странно как ДАНС не са успели да се снабдят с данни за досието му.

В действителност понякога българската държава продава срещу кеш за един-два луксозни апартамента български паспорти и на съмнителни лица, които не са добросъвестно проверени. Но нима и в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) не правеха нещо подобно? И там години наред са търгували с удостоверения за произход, които гарантираха български гени на непроверени балкански субекти. Ако ще отпадат законови текстове, които регламентират търговията, редно е да бъде затворена и агенцията, или?

Пред ноември 2018 година, след арестите в ДАБЧ, премиерът Бойко Борисов поиска от МВР и ДАНС да направят проверка за всички издадени български паспорти за лица с чужд произход през последните пет години. Дали в тази проверка ще попадне и случаят на мафиота, член на калабрийската мафия Ндрангета, Анджело Филипини, заловен през миналия май в Мароко с български паспорт с фалшиво име?

И накрая да се запитаме: трябват ли ѝ на България всъщност тези "българи", тези т.нар. "бързи инвеститори"?