Турски натиск заради "училищата на Гюлен" в България?

Съвсем наскоро Букурещ категорично отхвърли искането на Анкара да закрие всички румънски училища, които, по мнение на режима на Ердоган, били свързани с живеещия в изгнание в САЩ турски духовник Фетхуллах Гюлен. Искането е било мотивирано с това, че Гюлен бил вдъхновител на опита за военен преврат. „Както Турция не иска разрешение от Румъния да открива или закрива свои училища, така и Румъния не се меси в съответните решения на турската държава“, гласи в резюме официалният отговор на румънското просветно министерство. За да избегне отзвука от скандала в Букурещ, турският посланик в София Сюлейман Гьокче в публични изяви след опита за преврат завоалирано намекна, че било възможно да се провери дали и в България има „училища на Гюлен“.

Прицелът на Анкара е в „Дружба“

Намеците на Гьокче са насочени към двете елитни светски училища "Дружба" в София и в Пловдив, изградени с дарения и инвестиции на бизнесмени от турски произход. Обучението в тях е предимно на английски език, а като втори чужд език учениците могат да избират между немски, испански или турски. Обучението в тях е изцяло подчинено на учебните планове и програми в България, а учителите по български език и история са задължително етнически българи. Религиозно обучение не се провежда под каквато и да е форма. Възпитаниците на двете училища имат много висока за стандартите на българското образование успеваемост и са сред победителите в много средношколски конкурси и олимпиади в страната и извън нея. За това допринасят модерната учебна база, строгата дисциплина и добрите условия на живот в пансионите за учениците на „Дружба“.

Подмятанията на турския посланик за „училища на Гюлен“ в България обаче не са само „приказки от пазара“, твърдят разтревожени за бъдещето родители, чиито деца са записани в двете училища. „Дойче веле“ разполага с достоверна информация, че някои от родителите вече са получили „съвети“ по телефона да отпишат децата си. Внушавано им е било, че „Дружба“ щяла да бъде закрита. Недоумението на „посъветваните“ е свързано с начина, по който номерата на телефоните им са се оказали в тефтерите на турски държавни служители. Тревога буди и фактът, че едно чуждо посолство в София си позволява да прави черен пиар на училище, създадено в България по българските образователни закони. Натискът обаче има ефект – децата на служители в Главното мюфтийство наскоро са били отписани от „Дружба“.

Корените на раздора

Според главния редактор на софийския ежеседмичник „Заман-България“ Мехмед Юмер, причината за омразата на Ердоган към избрания през 2008-ма за световен интелектуалец номер едно Гюлен е много проста – двамата най-известни в света турци са пълни антиподи. В областта на образованието идеите на Ердоган се свеждат до изграждането на нови джамии, медресета и имам-хетапи (училища за ислямски проповедници - б.а.). Гюлен е категорично против сливането на религията с образованието и политиката. Живеещият в САЩ автор на повече от 70 философски труда за исляма и неговия съвременен прочит проповядва изучаването на техническите и природо-математическите науки като единствен начин за успоредяване с развитите нации. Нещо повече, изчистените от религиозни предразсъдъци наука и образование са най-ефикасното лекарство срещу трите основни, според Гюлен, „болести“ на Турция - невежеството, бедността и разединението.

Пълното разминаване между мирогледите на Ердоган и Гюлен е в основата на една от най-драстичните мерки на режима в Анкара след неуспешния опит за преврат – одържавяването на частните училища и изхвърлянето на улицата на 21 000 учители в тях. „Не бяха пощадени и университетите. Уволнени са повечето ректори и професори и са отнети задграничните паспорти на изтъкнати преподаватели и учени. Докато с масовото закриване на медии и поголовните арести на журналисти се цели установяването на пълен контрол върху общественото мнение, то репресиите срещу образователната система несъмнено са планирани като начин да се промени мисленето на новите поколения в посока, угодна за използващия религията за политически камуфлаж корумпиран авторитарен режим“, обобщава Мехмед Юмер най-тежките последици от новото настъпление на Ердоган срещу въведеното от Ататюрк светско образование в Турция.