"Турция иска да е велика и всички да коленичат пред нея"

Лале Акгюн: В представите на семейство Ердоган харемът няма как да не е „училище за живота”. Това е една представа, в която жената е принизена само до сексуален обект и машина за раждане на деца.

Жените като сексуален обект и машини за раждане на деца? Не е ли прекалено абсурдна тази представа?

Лале Акгюн: За това си има обяснение. В писанията на консервативните ислямисти можем да прочетем именно това: Жената е длъжна да полага грижи, за да се харесва на мъжа си, да се подготвя за ролята си в семейството и да му ражда деца. Изявлението на госпожа Емине Ердоган пасва идеално към думите на съпруга й, който на 8 март заяви, че единственото истинско предназначение на жената е да бъде майка.

Как се възприемат подобни изявления в Турция? Та нали там има и светски настроени хора?

Лале Акгюн: Изявлението се покрива с онова, което от години проповядва консервативният лагер. Ислямистите обичат да се представят за жертва на 90-годишното светско развитие на републиката. Сега те смятат, че е крайно време страната да се върне към корените си от времето на Османската империя. Показателна е и цялата мегаломания по отношение на османското минало. Много от поддръжниците на Ердоган мечтаят за онази империя и искат да „изличат” 90-те години републиканско развитие. Съчувствам на всички просветени и светски ориентирани жени в Турция. Не само, защото техният глас почти не се чува в обществото, а и защото те ще бъдат унижавани и преследвани заради разбиранията си. Както се случи на 8 март тази година, когато полицията преследва жени, само защото бяха решили да организират демонстрация по случай Деня на жената.

Колко силни са, според Вас, позициите на консервативния ислям в Турция?

Лале Акгюн: В действителност османският харем е бил истински ад за жените. Те се били унижавани, потискани, принуждавани да приемат исляма, превърнати са били в сексуални обекти за задоволяване на мъжки страсти и са били принудени да си съперничат, за да спечелят благоразположението на мъжете, и най-вече – на султана. С други думи - водили са живот, какъвто не би си пожелала нито една жена. Хвалебствията по адрес на харема, разбира се, преследват определена политическа цел.

В ислямистките среди тези хвалебствия са елемент от една консервативна визия за бъдещето: Турция отново да стане най-великата и силна страна и всички да коленичат пред Ердоган. Сегашната европейска политика дори му дава нови „доказателства” за величие, а това допълнително „циментира” неговата власт и увеличава арогантността на управляващите. Същинската цел на Ердоган е да съсредоточи всички властови инструменти в ръцете на президента, тоест в свои ръце. Няма да се учудя, ако той бъде избран за пожизнен президент, а след него на власт дойде някой негов потомък - тоест да се създаде един вид семейна диктатура.

Каква би трябвало да е политиката на ЕС в контекста на това развитие?

Лале Акгюн: Умно би било, ако в бежанската политика ЕС си сътрудничеше с ООН, вместо с Турция. Сътрудничеството с Турция обаче бе представено като безалтернативно. Аз не намирам тази идея за добра. Защото не вярвам, че Турция е в състояние да изпълни желанията на ЕС. Изобщо не е ясно, дали тя има желание за това. Този, който поне малко познава турската политика и манталитета на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, знае много добре, че не може и не бива да се осланя на този партньор.

*Германската социалдемократка Лале Акгюн е политик и публицист. От 2002 до 2009 година тя беше депутат в Бундестага.