Турция иска да излезе от самотата

Турският външен министър Ахмет Давутоглу все по-често посещава съседните на Турция държави, за да подчертае ангажимента на своята страна към целия регион. В Багдад, с чиято шиитска власт предимно сунитската държава Турция нямаше особено блестящи отношения през последните години, Давутоглу отправи покани към иракския премиер Нури ал Малики за посещение в Анкара. Скоро се очаква там да пристигне и иранският президент Хасан Рохани.

По време на визита в Армения в началото на декември Давутоглу за първи път призна, че гоненията над арменците по време на Първата световна война са били "нехуманни". Раздвижване би могло да настъпи и в кипърския конфликт, след като преди броени дни турският външен министър посети Атина, за да обсъди с гръцката страна евентуални решения на проблема около разделения средиземноморски остров.

Същевременно Турция демонстрира все по-голям политически ангажимент в Европа. В понеделник (16.12.2013) Анкара и Брюксел подписаха споразумение за облекчаване на визовия режим и за реадмисия на мигранти. През януари 2014-та турският премир Ердоган ще участва в срещата на върха на ЕС. Това ще е първото му участие в подобна среща от три години насам.

Драматични обрати

Според официалните съобщения на турското правителство, цялата тази дипломатическа активност е израз на провъзгласената от Давутоглу още през 2009 година политиката на "нулевите проблеми". Той е убеден, че хармоничните отношения със съседите ще помогнат на Турция да се превърне в сериозна регионална сила, както и да спечели нови пазари за износ на стоките си.

През последните години обаче развитията в региона бяха доста драматични: доскорошният съюзник Сирия се превърна в противник; армията в Египет свали президента Мохамед Мурси от власт, а той поддържаше близки отношения с турското правителство; Багдад дори упрекна Анкара, че се опитва да дестабилизира иракската държава, след като Турция сключи петролни сделки с кюрдите в Северен Ирак; отношенията с Израел пък, които така или иначе са трудни, достигнаха своята най-ниска точка, след като през 2010-та девет турски активисти от международна флотилия с помощи за Газа бяха убити при израелско нападение над турския кораб "Мави Мармара".

"Изолация на честта"

Същевременно Анкара успя да раздразни редица съседни държави в региона с постоянния си стремеж към нравоучения и с опита да изкара своите позиции по-морални от техните. Така например Ердоган осъди всички онези, които за разлика от Турция, установиха отношения с новите управници на Египет, дошли на власт след свалянето на Мурси. Съветникът на Ердоган, Ибрахим Калин, дори обяви, че Турция се намирала в "изолация на честта". От всичко това aвторитетът на страната в Близкия изток пострада сериозно.

Истанбулският институт за политика "Tesev", който от пет години насам редовно изследва настроенията в региона, съобщи наскоро, че симпатиите към Турция в 16 близкоизточни държави са спаднали в рамките на само една година от 78% на 59%. Според изследването, дори далечен Китай се ползва с по-голямо одобрение в региона, отколкото Турция.

"Неоосманската позиция"

Анкара се държи "неоосмански" - така гръцкият политолог Димитриос Триантафилу, който преподава в Истанбул, определя поведението на Турция. "Ердоганова Турция предявява претенции за водеща роля в региона, осъзнавайки се като наследник и продължител на културните традиции на Османската империя", казва той и допълва, че подобно нещо не се харесва на всички. Гордите египтяни например не са склонни да се съобразяват с подобни претенции.

На фона на всичко това, последните пътувания на турския външен министър Давутоглу в съседните страни биха могли да се разглеждат като опит за ограничаване на щетите и сигнал за ново начало в турската външна политика.

"Анкара няма да успее да преодолее изолацията си от днес за утре, но шансовете й за успех, поне в региона на Близкия изток не са лоши", смята Сабиха Гюндогар от Истанбулския институт "Tesev". "Въпреки всички грешки, направени през последните годии, Анкара остава важен играч в региона. Без значение дали харесват Турция или не, хората в Близкия изток следят развитията в тази страна много внимателно", казва Гюндогар.