Турция - като Иран и Китай

Турските правила за ползване на интернет бяха достатъчно рестриктивни и преди приемането на новите норми. Така например порталът Youtube бе блокиран в продължение на години заради един-единствен клип - тъй като видеото обиждало основателя на държавата Мустафа Кемал Ататюрк. А наскоро Агенцията за интернет дори се опита да спре разпространението в мрежата на едно критично питане от страна на опозиционната Републиканска народна партия.

Новият закон позволява на държавата много по-лесно и бързо да се меси във виртуалното пространство. Ако някой гражданин или някоя институция заявят, че се чувстват обидени от съдържанието на определен сайт, от видео или снимка, тези съдържания могат за часове да бъдат блокирани от съответната агенция - без изслушване на засегнатите, без предупреждение и без съдебно решение. Редът на правораздавателните органи идва едва след блокирането на сайта и ако ищецът се откаже от внасянето на случай в съда, след три дни блокадата пада. Но може отново да бъде наложена.

Защита на личните права или цензура?

Част от новия регламент е и изискването за съхранение на данните за потребителската активност за срок до две години, както и създаването на централен съюз, който да обедини всички интернет доставчици. Чрез този съюз властите ще могат и да отрежат достъпа до алтернативни сайтове на юзърите, които са си навлекли гнева на правителството.

Кабинетът на Ердоган обосновава нововъведението с необходимостта от защита на личните права: гражданинът трябва да има възможността да се защити от посегателствата в мрежата. Противниците на министър-председателя обаче виждат в новия закон единствено и само инструмент за неутрализиране на критичните изявления. Особено покрай корупционната афера, разтърсила кабинета на Ердоган през декември, в критично настроените към правителството турски сайтове почти ежедневно излизат нови обвинения - което няма как да се хареса на Ердоган в навечерието на общинските избори през март.

"Прозрачност няма"

По време на парламентарните дебати опозицията отправи остри критики към управляващата партия. Хайдар Акар от Републиканската народна партия каза, че Агенцията за интернет получава правомощия, с каквито не разполага дори президентът. И Турция, заедно с Иран, Китай и Малайзия, влиза в групата на страните, които имат най-рестриктивните правила за ползване на интернет в света. От името на кюрдската Партия на мира и демокрация депутатът Хасип Каплан заяви, че 40-те милиона потребители на интернет в Турция ще се чувстват шпионирани от държавата.

Противниците на новия регламент съвсем не са само в парламента."Така налагането на забрани само ще се ускори", прогнозира председателят на Съюза за интернет технологии Мустафа Акгюл. Според него прозрачност липсва изобщо и няма никаква яснота поради какви причини се забранява едно или друго. Известният журналист Джюнейт Йоздемир на свой ред отбелязва, че и малкото останала свобода в интернет сега отпада.

Надеждите са отправени към президента Гюл

Засега новият закон още не може да влезе в сила - трябва да получи и одобрението на президента Абдуллах Гюл. На когото критиците на правителството се надяват, че може да наложи вето и да върне закона за преразглеждане в парламента. Досега Гюл почти не е използвал правото си на вето, но този път трябва да го направи, призовава опозиционният политик Гюркан Йозтуран. Той е убеден, че заради очевидното вторжение в основните права новият закон ще бъде обжалван и пред турския Конституционен съд, и пред Европейския съд в Страсбург. Йозтуран обаче се надява дотам да не се стигне - ако Гюл упражни правото си на вето.

Мустафа Акгюл не очаква чудеса от президента и изтъква, че дори и завеждането на дело в Страсбург няма да гаранция за промяна - дори Турция да бъде осъдена, правителството само ще трябва да плати глоба и "ще продължи както досега". Акгюл смята, че само натискът от страна на ЕС може да повлияе на Ердоган, а Гюркан Йозтуран вижда и още един шанс -ако законът влезе в сила, правителството ще разбере от реакцията на милионите интернет потребители, че е отишло твърде далеч.