Турция: морал или лицемерие?

Докато Турция се управляваше от военните, страната бе в цветущи отношения с Израел. С "демократизираната" Турция обаче Израел има огромни проблеми. В една ислямска страна демокрацията може да се окаже нещо доста по-различно, отколкото на Запад - особено ако под "демокрация" се разбира основно провеждането на свободни избори, пише турският писател Джафер Шеночак в "Берлинер Цайтунг".

Къде е демокрацията в Турция?

Мюсюлманският свят има нужда от промяна на манталитета, ако иска да наложи демократичните стандарти, познати в западните държави. Недопустимо е да не се спазват гражданските права. Но от друга страна - какво правят гражданите с въпросните права?

Как се отнасят към съвременния свят, който все по-малко кореспондира с техните традиции и вярвания? В Турция свободни избори се провеждат от 1950-та година насам, но едва сега започва създаването на един плуралистичен, правно осигурен обществен ред.

Сегашното турско правителство е ислямско-консервативно. Но турското разбиране за политика и общество се опира без съмнение върху течащия от десетилетия процес на секуларизация, т.е. на отделяне на държавната от религиозната власт.

Друга опора на турската модернизация е свободната пазарна икономика. Бързият икономически успех обаче замъглява противоречията между традиционния морал и ориентирания по западен образец модерен живот.

Без никакво съмнение Ердоган управлява по-успешно страната, отколкото всички негови предшественици. Но като ориентир за външната му политика служат прекалено амбициозни морални критерии, в резултат на което управлението изпада в постоянни конфликтни ситуации.

Само противоречия или двойни стандарти?

Сред приятелите на турския премиер е например групировката Хамас. Ако за него наистина бяха важни човешките права, потъпквани от израелската блокада в Газа, би следвало да се разграничи и от хората на Хамас, за които човешките права нямат никаква стойност. А чрез връзките си с Анкара, Хамас има за приятел един пълноправен член на НАТО. Подобна противоречива политика Турция поддържа и спрямо Иран.

Налагането на един мюсюлмански мотивиран хуманизъм би бил от полза за целия регион. От включването на мюсюлманите в една демократична култура зависи и дълготрайния мир с Израел. Защото еврейската държава все повече се отдалечава от принципите на хуманизма, преследвайки собствения си интерес за военно господство. А това е контрапродуктивно за целия мирен процес.

Който обаче критикува агресивното поведение на Израел, не бива да си затваря очите и когато мюсюлмани потъпкват човешките права. Поради тази причина Ердоган ще срещне затруднения да убеди международната общност, че отношението му към Израел се дължи единствено на стремежа да се зачитат човешките права.

АГ, БЦ, ДПА, ДШ, Е. Видински, Редактор: Б. Узунова