Убежище за ангели и демони

Убежището на Лео Троцки - една къща в южните квартали на Мексико сити, където руският революционер се е укривал от агентите на Сталин в края на 30-те години на 20 век, днес вече е музей. Смъртта все пак застига Троцки - той става жертва на наемен убиец. Драмата е описана от кубинския писател Леонардо Падура в романа "Човекът, който обичаше кучетата". Латинска Америка познава не една история като тази.

Територията между Рио Гранде и Огнена земя се превръща в заветна цел за бежанци, политици и всевъзможни хора, преследвани по различни причини, както и за немалко престъпници. Традициите в това отношение са стари. Аржентинският президент Доминго Сармиенто управлява през 19 век, водейки се от принципа: "Да управляваш означава да населяваш". До Първата световна война страната на практика приема всички, които са пожелали да се установят там, без да се интересува от политическите им убеждения.

Нацисти, антифашисти, евреи и престъпници - всички са добре дошли

Чак през 30-те години на миналия век авторитарните режими, установили се в Аржентина и Бразилия, започват да проявяват селективност. От една страна те си сътрудничат /не винаги явно/ с нацистите, но в същото време дават убежище и на редица антифашистки имигранти, както и на много евреи от Европа. Между 1933 и 1945 в тези страни пристигат близо 100 000 еврейски бегълци, както и представители на други групи, подложени на гонения от нацистите.

След края на нацистка Германия Латинска Америка отново се показва откъм най-гостоприемната си страна, но този път спрямо бивши нацисти и военнопрестъпници като Адолф Айхман, който намира убежище в Буенос Айрес. Нацисткият офицер Ерих Прибке се укрива в Перонистка Аржентина, а извергът на Гестапо Клаус Барби - в Боливия. През 1979 г. сваленият от власт персийски шах намира убежище в Панама. През 1991 г. комунистическият диктатор Ерих Хонекер емигрира със съпругата си Маргот в Чили. Години по-късно създателят на Уикилийкс Джулиан Асандж се укрива от съдебно преследване в Еквадор. Фактът, че тъкмо лявоориентираните държави в Латинска Америка, а именно Еквадор, Венецуела, Боливия и  Никарагуа се надпреварват да предлагат убежище на Едуард Сноудън, също не е случаен.

Въпросните страни превърнаха противопоставянето срещу САЩ в свой общ принцип. Това е тяхната ответна реакция на американското опекунство и безогледните опити за налагане на контрол, продължили повече от два века. Затова Еквадор, Венецуела, Боливия и Никарагуа не пропускат нито една възможност, за да ударят по някой шамар на грингото. Дали Едуард Сноудън обаче ще успее да се възползва от обещаваното гостоприемство на Венецуела?

"Какво ли знае Сноудън, та хвърля САЩ в безумен страх?"

Лявото правителство на президента Николас Мадуро изразява готовност да приеме в Каракас бившия сътрудник на американските тайни служби, който от 23 юни насам е нещо като заложник в транзитната зона на московското летище "Шереметиево" - след като му се наложи да бяга от САЩ. Там го заплашва съдебно преследване, а по всяка вероятност и смъртна присъда заради издаването на американските подслушвателни практики.

Междувременно венецуелският президент Мадуро потвърди предложението си към Сноудън с думите: "Нашето ясно послание към империята, пред която ние, синовете на Симон Боливар, не изпитваме никакъв страх, гласи, че имаме намерение да дадем политическо убежище на този млад човек". След което президентът реторично запита: "Какво ли още знае Сноудън, та да хвърля САЩ в тъй безумен, панически страх?" Външният министър Елиас Хауа на свой ред заяви, че страната ще приеме Сноудън, "щом обстоятелствата позволят подобно нещо" - явен намек за това, че САЩ са против подобно решение. Венецуела нямало обаче да се преклони пред американския натиск, заяви министърът.

Лидерът на опозицията Енрике Каприлес предупреждава, че ако Венецуела даде политическо убежище на Сноудън, САЩ, които са най-големият купувач на нефт от тази страна, ще спрат търговските си контакти със страната. А загубите от подобно нещо биха били огромни - в крайна сметка става дума за износ от средно 950 хил. барела на ден. Освен това Белият дом със сигурност ще осуети евентуален полет на Сноудън до Венецуела, възползвайки се от забраните за прелитане през въздушното пространство на всички американски съюзници.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Рачева/ Редактор: Б. Узунова