„Уикилийкс” и „мръсното бельо” на САЩ
22 април 2017"Уикилийкс" е като трън в петата. Особено за могъщи организации, които предпочитат да въртят делата си ниско под радара на общественото внимание. Например: армията на САЩ, тайните служби на САЩ, дипломацията на САЩ, цялата американска политика. Но демокрацията черпи жизнените си сокове именно от неудобни организации като „Уикилийкс”. Защото тя функционира най-добре, когато избирателят разполага с максимално възможния обем информация. Демокрациите, демократично избраните правителства са длъжни да търпят всички онези, които критично поставят под лупа техните дейности. Особено когато под тази лупа лъсват нелицеприятни факти.
Например – видеото „Колатерално убийство”, с което през април 2010 година „Уикилийкс” се прочу буквално за часове. В това видео се вижда как един американски хеликоптер атакува цел в Багдад, при което са убити единайсет души, включително и двама журналисти от агенция „Ройтерс”. Или пък онези 250 000 поверителни документи от посолствата на САЩ по цял свят. Пак от „Уикилийкс” дойде и информацията, че тайните служби на САЩ са подслушвали германската канцлерка Ангела Меркел. Ако сега срещу платформата започне съдебно преследване, това ще бъде един много опасен прецедент, който би отворил вратата за съдебни мерки и срещу други информационни средства. Правителството на САЩ преследва тази цел.
Чудно ли е при това положение, че според министъра на правосъдието на САЩ Джеф Сешънс за Вашингтон арестуването на основателя на „Уикилийкс” Джулиан Асандж е първостепенен приоритет. Още миналата седмица шефът на ЦРУ Майк Помпео посвети първата си публична изява след встъпването в длъжност тъкмо на онова, което той нарече опасност от изтичане на информация. Помпео доста се изхвърли, обявявайки „Уикилийкс” дори за „неправителствена, враждебна тайна служба”. В реч пред Института за стратегически и международни изследвания Помпео каза още, че „Уикилийкс” няма право да се ползва със закрилата на законите за свобода на словото. Речта си шефът на ЦРУ завърши с неприкритата заплаха: „Това начаса трябва да се прекрати!”
Неудобните информации - "вражески шпионаж"?
Не е изненада, че новият директор рисува ласкав портрет на ЦРУ като служба, която просто събирала информации за борба срещу враговете на САЩ. Не е изненада и пълното мълчание за дейностите на ЦРУ по свалянето на чуждестранни правителства. Възмутително е обаче, когато тъкмо директорът на една разузнавателна централа си позволява гласно да дава указания докъде стига свободата на словото.
Мигар Помпео иска да каже, че занапред медиите трябва да сведат дейността си до публикуването на официалните съобщения за печата? И нима според него разследващата журналистика и оповестяването на неудобни информации наистина е равнозначно на „вражески шпионаж”? А какво мисли той за другите медии, които публикуваха материали от „Уикилийкс”: „Ню Йорк Таймс”, „Гардиън” или германският „Шпигел”, например?
„Уикилийкс” ядосва особено много тъкмо ЦРУ. Най-вече с публикуването на така наречения „Vault7”, от който става ясно, че ЦРУ поддържа собствена, тайна хакерска бригада, една част от която работи в германския Франкфурт. Разкрити бяха и други факти, например как ЦРУ използва пролуки в сигурността на смартфони, телевизори и други уреди, за да ги вземе на абордаж.
Най- конфузното разкритие
И все пак, разкритието, което е най-конфузно за тайните служби, сочи към самите тях: очевидно те не са способни да опазят дори собствените си тайни. Тяхната програма за превземане на електронни уреди беше попаднала в ръцете на хакерите още преди „Уикилийкс” да я публикува. Тази програма поставя в опасност всички потребители на такива уреди, което пък означава, че разпространената информация по въпроса е била новина от първостепенна важност. Тъй че, когато трябва критично да оценяваме дейността на „Уикилийкс”, нека най-напред да се запитаме именно това: Дали разпространяваните от платформата информации са верни и дали са новини от първостепенна важност?
Отговорът и на двата въпроса е категорично в полза на „Уикилийкс”.