"Аз съм ром и не съм длъжен да се извинявам за това“
17 март 2021“Аз съм ром и съм гей. Аз съм това, което съм. Не трябва да се извинявам за това и не трябва да доказвам нищо на никого.”
За Уилям Била тази настройка към света върви ръка за ръка с отношението към другите. “Наистина вярвам, че трябва съзнателно да избягваме да вредим на околните. Това е част от Хипократовата клетва, към която биха могли да се придържат всички хора, не само медиците. Ние, ромите, всички ромски общности и активисти, трябва да не забравяме това, докато се борим за нашите права и признаване”, казва той.
По пътя към американската мечта
Уилям е роден в САЩ в семейството на химик и медицинска сестра. Сериали като “Далас” го вдъхновяват да поиска да сбъдне американската мечта. Поел е по пътя на победителите, разказва Уилям, благодарение на подкрепата на своите родителите и на своите собствени възможности. Високите оценки в училище му осигуряват стипендии в два от най-добрите икономически университети в света - Училището по бизнес „Стърн“ в Ню Йорк и Чикагския университет.
"По това време спрях да мечтая, станах по-рационален, мислех, че да бъда ефективен е най-доброто, което мога да направя. Днес мисля, че това ме ограничи и ми харесва да изследвам идеи и нови неща - независимо дали идеята някога би могла да е комерсиално успешна.”
След като завършва университет, той кандидатства за работа в “Ърнст и Янг” в Ню Йорк. Но нещата се стичат по различен начин и той избира да започне да се занимава с набирането на кадри. И така се озовава в Прага. Уилям винаги е искал да работи в чужбина, той започва да пътува, научава испански, немски и френски.
Различна държава, различни стигми и предразсъдъци
Докато в мултиетническа Америка произходът му няма никакво значение, там той избягва да говори за сексуалността си. В Прага пък е точно обратното: дискусиите за ромите са сериозни, докато приемането на хомосексуалните хора от привилегировани западни държави не изглежда да е проблем.
“Вероятно не пасвам никъде, но се научих да се чувствам добре навсякъде”, признава той. Сблъсквал се е и с нетолерантност. Но първоначално не бил сигурен, дали иска да се ангажира с темата. Накрая разбира нещо за многообразието на собствения си народ. “Мога да подкрепям многото, които имат прогресивни виждания. Важно е да се признае, че ромите са многопластови, не могат да бъдат дефинирани едностранчиво. Има много различни видове хора, култури и политически възгледи - включително и при нас.”
"Ние сме авангардът"
Според Уилям бъдещето на ромските общности се крие в способността им да се адаптират към постоянно променящите се и опасни обстоятелства, което е доказано в продължение на векове: „Това е способността и готовността да разпознават системните модели и - въз основа на това знание - да реагират“.
Уилям обяснява, че ромите като народ и европейци са показали достатъчно устойчивост и постоянство, за да запазят своята идентичност и култура - без да имат защитата на държава. Поради своя опит като хора, ромите и синтите следователно могат да бъдат и отправна точка за бъдещи социални сценарии: „Ние сме авангардите. Все повече хора се опитват да избягат от ежедневието. Нашите хора винаги са правили това и го правят и до днес.”
Дали политиците използват този опит и умения конструктивно, е много интересен въпрос за бъдещото социално развитие, казва Уилям. В крайна сметка, в исторически план ромите и синтите са преживели всяка възможна криза и това, което днес се възхвалява като нов и динамичен начин на живот, вече е отдавна постигнато от тях. "Дали Европа ще реши да се учи от нас или този потенциал ще продължава да бъде потискан, е въпрос на желание."
"Напомняй си, че заслужаваш доброто"
Свободната воля винаги е била от значение за 51-годишния днес мъж - също в религията. След като първо е бил католик, после протестант, а след това и атеист, сега той се определя нито като религиозен, нито като духовен - и предпочита да разчита на себе си. Въпреки това стига до заключението, че нищо не се случва случайно в тази вселена. Ако искате да обичате другите, трябва да започнете от себе си:
„Когато ти се случи нещо добро - прегърни го и си напомни, че го заслужаваш. Тогава ще последват още хубави неща.”