Украйна и тревогите на Букурещ, Будапеща и София

От седмици насам Западът се опитва да намери решение на конфликта между Русия и Украйна. Засега обаче резултатите не са много окуражителни. "Все още не можем да говорим за сближаване на позициите относно международната контактна група, с помощта на която Киев и Москва да започнат да разговарят помежду си за постигането на средносрочно и дългосрочно решение на конфликта", каза германският външен министър Щайнмайер след спешните преговори в Париж с руския външен министър Лавров, които се проведоха в сряда (05.03.).

Усилията за намиране на изход от кризата продължиха и на извънредната среща на върха в Брюксел в четвъртък (06.03.). На нея европейските лидери решиха да замразят преговорите по визовите въпроси с Русия и заплашиха да предприемат най-строги санкции, най-вече икономически, ако положението в Украйна продължи да се влошава.

Политика на послушание пред Москва

Същевременно правителствата на страните от Източна Европа са доста сдържани в критиките си към Москва. Известно е, че в Украйна, предимно в югозападната ѝ част, живеят много етнически унгарци, румънци и българи. Сега Будапеща, Букурещ и София са загрижени за правата на малцинствата. Само че Унгария и Румъния седят на два стола, те са финансово зависими както от Брюксел, така и от Москва.

Преди броени дни унгарският премиер Виктор Орбан реши да огледа от въздуха ситуацията по границата с Украйна, дълга 103 километра. Все пак в Украйна живеят 150 000 унгарци. След разходката си с хеликоптер унгарският премиер успокои народа си: няма бежански потоци, няма опасност от пренасяне на кризата в Унгария, или иначе казано - няма нужда и от критики към Москва.

От години Виктор Орбан и неговата партия Фидес водят политика на послушание пред Москва и неприкрито кокетничат с Кремъл. Наскоро унгарският премиер отново беше на гости при Путин - четвъртата му поредна визита за сравнително кратък период от време. Руските държавни медии дори твърдят, че в известна степен отношенията на Будапеща с Москва са по-добри, отколкото тези между Будапеща и Брюксел. В Унгария наричат това "отваряне към Изтока" и не без основание: Русия покрива 65 на сто от нуждите на Унгария от природен газ и спонсорира с двуцифрена сума в милиони разширяването на унгарска атомна електроцентрала.

От какво се страхува София

България изглежда значително по-дистанцирана от Русия. В Украйна живеят между 250 000 и 300 000 етнически българи, основно в района на Одеса. Сега София се опасява, че те могат да залеят България, ако напрежението в Украйна ескалира. Една млада българка споделя следното: "Много хора ще потърсят спасение при нас. България обаче е бедна страна и това ще ни донесе много проблеми. Тази криза ще обърка живота на доста хора." Българският вътрешен министър Цветлин Йовчев пък се опасява, че българите в Украйна може да станат жертва на враждебно отношение и да се окажат с нарушени права и свободи.

Впрочем, новото украинско правителство възнамеряваше да отмени закона, защитаващ езиците на малцинствата, което бе замислено като мярка срещу руския език. Подобен закон обаче щеше засегне еднакво и българите, и унгарците, и румънците в Украйна, които взети заедно са 850 000 души.

Преди броени дни румънският президент Траян Бъсеску предупреди, че сме изправени пред опасността от дестабилизация на целия регион. Със сигурност той знае какво говори, защото страната му може да се окаже с още една зона на руско влияние близо до границите си: от 20 години руски войски се намират в Приднестровието, което само на хартия е част от Молдова. Нищо чудно, ако Кримската криза се пренесе и в Приднестровието.