Умряха ли тайните на Студената война с българското "самоубийство", пита "Ню Йорк таймс"

Една от последните страни в Европа, която все още не се е справила с наследството от комунистическото си минало – така авторът определя България. А смъртта на Божидар Дойчев, предизвикала политически сътресения в София, е определена като внезапна.

61-годишният Божидар Дойчев бе шеф на архивите на Националната разузнавателна служба от 1991 година, посочва изданието. Смята се, че този архив съдържа поверителна информация за покушението срещу папа Йоан Павел Втори през 1981 година както и за атентата срещу българския дисидент Георги Марков. Освен това в тези архиви се съдържат и данни за сегашни служители на разузнаването, работили за тайната полиция.

Дойчев беше открит мъртъв в кабинета си миналата сряда, прострелян в главата с личното му оръжие. Новината за неговата смърт обаче остана в тайна до четвъртък, когато британско интернет-издание съобщи за инцидента. Едва в петък официални български представители потвърдиха съобщението, като определиха смъртта на Дойчев като вероятно самоубийство.

Депутати от опозицията и анализатори оспориха официалната версия за смъртта на Дойчев и обвиниха властите, че се опитват да потулят случката. Аргументите им стъпват върху факта, че българският парламент се готви да приеме решение за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, в т.ч. на архива на военното разузнаване, чийто шеф бе Божидар Дойчев.

“Ню Йорк таймс” цитира депутата от ДСБ и бивш директор на Националната служба за сигурност Атанас Атанасов, според когото смъртта на Дойчев непосредствено преди разсекретяването на архивите “буди подозрения за нечестна игра”. Очевидно някой се страхува, че ще лъсне липсата на част от архива, казва още Атанасов.

Мнозина смятат, че смъртта на Дойчев е свързана с унищожаването на досиета от архива по поръчка на хора, които не желаят да бъдат разкрити като служители на бившите тайни служби от комунистическо време, продължава изданието. България е последната държава от бившия комунистически блок, в която още няма постигнато съгласие за това, как да бъде решен въпросът с наследството на комунизма и по-специално с данните в архивите.

Бившият ръководител на държавната комисията за достъп до документите на бившата ДС Методи Андреев също е цитиран да казва, че Божидар Дойчев, който е работил от години в архива, е следвал буквата на закона. Ако такъв човек реши да се самоубива, “той няма да направи това на работното си място за да не пречи на работата”, казва Андреев.

Публикацията продължава с оценката на Александър Кашъмов, юрист от Програма “Достъп до информация”. Той също определя като доста съмнително това, че властите са премълчали за смъртта на Дойчев точно в момент, когато в българското общество се води дебат за архивите на бившите тайни служби. Цитиран е и премиерът Сергей Станишев да казва, че смъртта на Дойчев не е била укривана умишлено от военната прокуратура. А според военният прокурор Спас Илиев, който води разследването по случая Божидар Дойчев, било съвсем нормално забавянето на информацията за смъртта на Дойчев. “Нямаме практика да съобщаваме за започнало разследване”, е цитиран Илиев. Пак според него най-напред трябва да бъдат събрани фактите преди те да бъдат направени публично достояние”.

По-нататък се посочват някои от тези факти. Според един от тях, няма никакви индикации за насилие срещу Дойчев на мястото на инцидента. Пак според водещия прокурор засега основната версия на следствието е за самоубийство по лични причини.

Ако Божидар Дойчев наистина се е самоубил, това трябва да е станало под нечие влияние или принуда, посочва по-нататък авторът на публикацията като се позовава на хора, които добре са познавали жертвата. Един от тях е Серафим Стойков, бивш директор на архива на МВР, с когото се познават от 1997 година. Стойков смята, че е имало някакъв натиск върху Дойчев да унищожи документи от архива, и след като той не е успял да издържи на този натиск е решил да сложи край на живота си.

Най-напред новината за смъртта на шефа на архива на НРС бе съобщена в сайта “кафене.нет” на журналисти от закритата българска секция на Би-Би-Си. Те се позоваха на източник от ЕК. “17 години след промените все още научаваме от западни медии какво се случва в България”, е цитиран отново депутатът от опозицията Атанас Атанасов.

През следващите 2-3 седмици се очаква блъгарският парламент да приеме закон за разсекретяване на архива на бившата ДС, с който цялата информация ще бъде прехвърлена на независима комисия, избрана от парламента. Архивите, чийто шеф бе Божидар Дойчев, съдържат и документи на разузнаването след 89 година, и цялата налична документация на отдела за външно разузнаване на бившата Държавна сигурност. Към този архив има особен интерес, тъй като се смята, че той може да съдържа данни за покушението срещу папа Йоан Павел Втори през 81 година, както и за убийството на дисидента Георги Марков в Лондон през 1978 година.

Накрая “Ню Йорк таймс”, като се позовава на българския сайт “Медиапул”, припомня, че през последните дни в България са станали и други две интересни самоубийства – на бившия вътрешен министър Любомир Начев, който на 13 октомври беше намерен мъртъв в дома на майка си в Карнобат, а два дни по-рано се самоуби и директорът на отдела “Интелектуална собственост” към Генералната дирекция за борба срещу организираната престъпност.