Унизената старост
21 ноември 2012
Този повод е обсъждането в парламента на новия данък върху лихвите. В този контекст чухме зам.-министъра на финансите Владислав Горанов да казва, че на "оня свят пари няма". Което в нормалния демократичен свят можеше да му струва едновременно и поста и кариерата. Прозрението на заместника на Дянков трябваше да опровергае опасенията, че новият данък върху лихвите нямало да удари скътаните за черни дни пари на най-бедните, както и заделените от пенсионерите пари за последния им земен път.
Това се случи само няколко дни след като шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев беше направил разкритието, че в България имало хора, които нямали никакъв стимул да работят, а само лентяйствали и си държали парите в банките. Най-вероятно с това той също визира същата категория възрастни хора, които в представите на сегашното управление вероятно се канят скъпернически да отнесат скромните си спестявания на оня свят и да лишат бюджета от екзистенциално нужния на държавата десятък.
"Алчни пенсионери на припек"
Естествено „свободните” (по най-новото определение на премиера Борисов!) български медии не сметнаха за нужно да обръщат внимание на въпросните изказвания, шмугнали се, подобно на самия противоречив закон, почти незабелязано встрани, засенчени от общонационалните трепети около цената на руския газ, бъдещата тръба на "Южен поток" и скандалите с комплектоването на КС. А може би журналисти с по-дълга памет си бяха спомнили тежкото обществено възмущение през 1992 г., предизвикано от настоящ депутат от „Атака”, а тогава дописник във в. Демокрация, който беше озаглавил статията си по повод пенсионерски митинг: „Алчни старци изпълзяха на припек”.
Нищо чудно тези дни медиите да са се побояли и от присъдата срещу България от началото на тази година, която Европейският съд по правата на човека издаде заради нехуманното отношение към възрастните хора с психиатрични проблеми в центровете за социални грижи, където сега пребивават над 4 хиляди човека, а още няколко хиляди чакат да бъдат приети.
Ейджизъм - другото име на дискриминацията
Впрочем, в случая дори не ставаше въпрос за традиционната вече липса на елементарно уважение към изнемогващото възрастно население в най-бедната европейска държава. По-скоро нещата опират до отреченото не само в ЕС, но и в целия цивилизован свят явление, наречено „възрастова дискриминация”, известно още като ейджизъм. То представлява цял комплекс от предразсъдъци и негативни нагласи по отношение на възрастните, чийто най-характерни стереотипи са, че хората над 65 години вече са сенилни, живеят по болници и старчески домове и ужасно много тежат на социалните и здравните системи, особено в сиромашките държави.
Примери за прояви на възрастова дискриминация в България – колкото щеш! Тези дни в раздрънкан столичен тролейбус арогантен контрольор (вероятно подпийнал) подканяше „любезно” неколцината престарели пътници с бастуни с повелителното: „Показвай бързо билетчето, девойко!” или „Младежо, вади пенсионерската карта!”. По пазарищата често могат да се чуят подвиквания на търговците към оглеждащите се за по-евтиничка стока старци, като „Къде си тръгнала на пазар с тия жълти стотинки бе, бабукер нееден!” или „Я се разкарай от сергията, вампир такъв!”.
Подобни изстъпления не правят впечатление никому и се приемат като нещо обичайно дори от претръпналия от всичката простотия накуп градски човек! Нима е случаен фактът, че най-честите жертви на обири и измами са тъкмо възрастните хора, които отдавна са изгубили надежда, че полицията или въобще някой може да ги защити?
Преди няколко дни в медиите разказаха за 84-годишна самотна старица от Челопеч, която била пребита почти до смърт от апаши след като продала дърва на свой близък за няколкостотин лева. Или за 12 годишната присъда на безработен и алкохолизиран мъж, пребил до смърт 90-годишната си баба защото му пречела да гледа телевизия!?
Старееща България
Според прогноза на националната статистика (НСИ) от това лято, в резултат на катастрофалната демографска криза през 2030 година в България ще живеят едва 6,5 милиона души, 2 милиона от които ще бъдат възрастни хора. Според статистическото бюро на САЩ и Световната банка, през 2050 г. българите в пенсионна възраст ще съставляват рекордните 34 на сто от цялото население на страната. Така излиза, че всеки трети българин ще е над 65 години, а неговото съществуване ще трябва да се осигурява от по-малко от двама работещи.
Което означава, че с годините въпросът с парите за „оня свят” на българските пенсионери ще става все по-драматичен. А съдбата на „изпълзяващите на припек алчни старци” – все по-безрадостна и съмнителна.
Автор: Г. Папакочев; Редактор: Е. Лилов