Уроците на партийните форуми
20 октомври 2009“Учителите ще пишат и оценка за потенциала на децата. Преценка за развитието ще замени характеристиката за поведение.” Из втора страница на в. “Сега”.
Образователната проблематика във времена на криза ми се струва най-същностна, тъй като задава хоризонт, по-далечен от днешните отчаяни недоимъци. Да изградиш правилна стратегия в образованието означава да отгледаш добро бъдеще, а и настоящето, разместено в ценностите си от партийни скандали направо го изисква.
Три партийни форума като че ли поставят задача да се пише оценка и за потенциала на българската политическа класа. Толкова разцепления, лични ненависти и грозни страсти се нагнетиха, избухнаха и ни заляха и от националната конференция на СДС, и от конгресите на ВМРО и БСП, че ако като общество трябва да съчиним характеристика на партийните върхушки в отечеството, тя без съмнение ще изобилства от презрителни квалификации.
Изпитанието да си извън властта
Какво се случва в партиите, когато са извън властта, не е точният въпрос – въпросът е какво произтича от техните апарати, поставени на командно дишане? Апаратчиците и разпознаваемите активисти кой знае по какви причини се самоопределиха като политически елит, но елитността изисква други качества, дарби и култура. А се оказва, че щом изпод нозете на висшите апаратчици е издърпано килимчето с облагите и мощните лостове на властта, която позволява участието в политиката да се употребява като доходоносен и безсрамен бизнес, лъсва цял-целеничък непроменения номенклатурен манталитет от комунизма. Според мерките и теглилките става ясно, че партийците от високите етажи не стават за друго освен за партийци, които се преследват и изяждат от лични интереси. Друг потенциал не се провижда: да се изградят стратегии и програми, да се работи за привличане на нови симпатизанти, да се укрепват структури, за да послужат на утрешния ден, забравете тези утопии, казват ни сякаш партийните форуми. Затова и пошлотията на скандалите и разцепленията създава впечатление за пълното сриване на партийните върхушки, за тягостната им безпомощност.
Гражданите като строги учители
Затова и седесарите, и воеводите, и бившите комунисти, преоблечени в социалдемократически маркови дрехи, не бива да очакват от гражданите друго освен най-ниската оценка за потенциала им. Щат или не щат гражданите сега влизат в ролята на взискателни обществени учители, които са длъжни да изискват, да настояват за промяна в поведението на т.н. политически елити. Не може да продължава до безкрайност изкуствената кастова разделеност.
Или “слугите на народа” влизат в режим на солидарност и съучастие с тежките изпитания на хората и научават правилните си политически уроци, или се самоотписват от общественото училище. Образователните стратегии, предназначени за децата, важат в пълна степен и за партиите. Оценката ще се получава на избори.