Усилията за въстановяване на Афганистан - една печална равносметка

Какво да се прави с Афганистан? Почти нито един от участниците в конференцията за Афгнистан в Петерсберг, край Бон, през есента на 2001 година не можеше тогава да си представи, че слеед шест години този въпрос ще си остане толкова акутен и че положението край Хиндукуш ще се влошава с всеки изминат ден, въпреки че режимът на талибаните бе свален от власт и че Ал Кайда бе прогонена и въпреки че междувременно се организират избори, а и че иначе се създадоха структури на една демократична държава.

Отдавна талибаните се опитват да се завърнат

и американци, британци и частите на НАТО все по-често се намесват в сражения с талибански отряди. И сега предупреждението на изследователски институти в САЩ, че Афганистан се намирал по път към една "забравена война" и че скоро трябвало да бъде рзглеждана като "провалила се държава". В своята бурна история Афганистан рядко беше нещо по-друго, дори и само поради това че централното господство на крале или президенти рядко излизаше от границите на столицата Кабул и винаги беше зависимо от алианси с регионални управници. Талибаните бяха прогонени. Техните структури обаче не бяха разбити из основи.

Хамид Карзай трябваше да се спогажда с местни военноначалници

за да поддържа претенцията си за властта. Карзай трябваше да се примирява с тяхната корупция и тяхната наркотърговия като не биваше да допуска прекалено ясна зависимост от чужбина, тъй като тази чужбина иска да отреже властта на региналните управници .Тази чужбина във все по-голяма степен бива разглеждана като враг. Дали обаче поради това Афганистан трябва да бъде изоставен? Разбира се, че не. Мнозинството афганци се надяват на мир и спокойствие, а те могат да настъпят само с помощ от чужбина - във всички сектори и със силни партьнори в Кабул. Иначе мрачните прогнози за провала на тази държва все пак могат да се сбъднат.