Устремени към Европа

Предизборното говорене в дните преди вота за Европейски парламент често звучи шизофренно. Най-напористите кандидати с доста съмнителни шансове за преодоляване на бариерата са и най-яростни в деструктивните си речи и обвинения срещу Европа, която "ни граби, залъгва с мизерни субсидии, руши националната ни идентичност и потъпква националните ни интереси". Отправят неадекватни в случая послания към избирателите, разпалва се тенденциозно първосигнална ненавист, гарнирана с фантасмагорични обещания, които отчаяни и забравени от държавата хора със сигурност биха желали да чуят, а дваж повече - да видят сбъднати. Очаква се дългоотлаганото чудо, и ето на - вече иде.

Членството в ЕС се внушава демагогски и възприема елементарно като полза, която не сме извлекли, като пари, които трябва да усвоим от еврофондовете, но все ни прецакват. Сега обаче, изберем ли тези нови пророци на българщината, врагът ще бъде разгромен. Те, митичните нашенски юнаци, ще отидат в Брюксел и ще сложат ред в нещата, ще търпят лишения, заделяйки от големите си възнаграждения в евро, но ще се преборят да докопат "европейското имане" и да го раздадат на бедните в България. Не всички бедни в България обаче са склонни да се хващат на подобни въдици, все още е съхранено и известно здравомислие, което поставя разумни въпроси и съчинява хапливи анекдоти.

Наясно ли сме със себе си?

Мнозина сред бедните, но все пак образовани българи, макар и да се чувстват огорчени и нереализирани, не спират да се питат за възможностите и качествата на кандидат-депутатите, понесени от стихията на антиевропейската си патетика и надули призивен рог, който тепърва ще се превъплъти и в рог на изобилието. Редом с това обаче съществува и трезва преценка за свършеното досега, и критично отношение към недостатъчната подготовка и административен капацитет за правилното и общополезно усвояване на средствата в изминалите седем години.

Остават съмненията достатъчно прозрачни и отворени ли са процедурите или всички управляващи “делят на едно”, т.е. ресурсът остава за свои хора, пръскат се или се “закопават” пари в напълно измислени проекти, като облагородяване на селища със затихващи функции, обогатяване на автопарковете на този или онзи “властови избранник” със свръхлуксозни возила по програмата за развитие на селските райони и прочие неизброими прахосничества залудо.

Мотивациите за гласуване са малко

Съществува обаче и скепсис, и апатия дори и към административната европейска реторика на партиите с най-големи шансове да ни представляват в Европейския парламент. За съжаление ангажименът към леви и десни политики често звучи абстрактно на фона на реалния и конкретен живот, който не предлага особени перспективи, камо ли просперитет.

Впечатлението е за предизборна кампания, в която или никой не изрича истината, или я изрича като упрек и обвинение към опонентите си, а за съжаление - и към Европа, защото нали все някой трябва да ни е виновен.