Фейсбук, Туитър и производителите на думи
2 март 2010Австрийският писател Роберт Менасе е написал вече много книги. Но ето че напоследък Фейсбук се е превърнал в негова втора страст. Преди време приятели му казали, че трима млади читатели били учредили във Фейсбук страница на почитателите на Менасе:
"Това естествено ме заинтригува. Вторият момент беше, че открих, че дъщеря ми също фигурира във Фейсбук. Имах обаче много задръжки, изпитвах например неудобство, разсъждавайки с категориите на тайната на кореспонденцията. Но след това разбрах, че съответният участник може сам да определи кой какво може да гледа. Най-смешното е, че дъщеря ми едва ли не ме презира за това, че си губя времето с Фейсбук."
Любов и омраза
Менасе има вече хиляда Фейсбук-приятели и използва тази медия за лични и политически изявления. Повечето от своите Фейсбук-приятели той среща на живо много рядко. Но подобно на интернет-платформата Туитър, Фейсбук обещава изход от старата писателска дилема:
"Хубавото на Фейсбук е, че винаги, когато поискам, мога да го изключа. Но пък само за частица от секундата мога да се окажа свързан с хиляда души едновременно. Това е удивително" - казва Менасе.
Други автори не са чак толкова ентусиазирани от новите социални мрежи, към които изпитват едновременно любов и омраза. Писателката Катрин Пасиг е включена в системата на Туитър и Фейсбук. Тя ги използва не толкова като поле за литературна изява, а по-скоро като един вид пощенска кутия за идеи:
Няма връщане назад
"Нали се казва, че несподелената мисъл се губи, така че за мен Туитър притежава един вид функцията на архив. Аз съм прекалено мързелива, за да си водя дневник, а Туитър ми предоставя тази възможност."
Катрин Пасиг уверява, че социалните мрежи представлявали заплаха преди всичко за онези, които ги използват малко или никак. Тя напомня, че подобни опасения са съпътствали появата на всяко техническо нововъведение. Катрин Пасиг е убедена: "В ерата на Фейсбук няма повече връщане назад. Това е само началото."