Финансисти от Уолстрийт пълнят центровете за лечение от алкохолизъм

Докато глобалната икономическа криза впива зъби все по-дълбоко в едрата промишленост, в която увереността е основно правило и никой не иска да признае слабостите си, финансисти от Уолстрийт пълнят центровете за лечение от зависимости. "Определено все повече хора идват при нас или след загуба на работното си място, или след голяма финансова загуба, или след големи инвестиции в Бърни Мейдоф", разказва Сигърд Акерман, медицински директор на центъра за възстановяване "Силвър хил" в Ню Кенън, щата Кънектикът.

"Обикновено ги приемаме с депресия или зачестили злоупотреби със стимулиращи вещества, или с двете". Акерман отбелязва, че напоследък все повече финансисти се стичат към градчето на 60 километра от Ню Йорк, чиито главни улици са обградени от скъпи бутици, в които свикналите на разкош съпруги на банкери и мениджъри на хедж фондове задоволяват прищевките си.

Кризата - фактор за засилената употреба на алкохол

Алкохолът отдавна смазва машината на търговията на Уолстрийт, където банкерите, след дългия работен ден, забавляват клиентите на вечеря или на по питие, или изпускат пара в нощни клубове с твърд алкохол и наркотици. Робърт Къри - основател на консултантската фирма в Ню Кенън "Turning Point for Leaders" ("Повратна точка за лидери"), която изготвя програми за лечение на високопоставени мениджъри, твърди, че финансовата криза е един от факторите за засилената употреба на алкохол и наркотици.

"В момента в нашия град има над 50 къщи, които подлежат на конфискация. Това е нечувано", разказва Къри. "Появиха се случаи на домашно насилие, много тясно свързани със злоупотреба с упойващи вещества". Един директор от Кънектикът, който е в процес на развод, е потърсил помощ в "Повратна точка". Програмата за санаториално лечение е само първата стъпка от една по-голяма програма, която ще трае най-малко една година и включва допълнителни напътствия и групова терапия.

Къри е бивш финансов директор, който преди две десетилетия започва да се занимава с хора, зависими от упойващи вещества, след като неговият баща алкохолик починал, а той самият осъзнал, че също има проблем с алкохола. Въпреки рецесията търсенето нараства. "Компаниите се свиват, бюджетите се орязват и въпреки това нашият бизнес се разраства", разказва той. Сред клиентите му, които са почти само мъже, има банкери, бизнесмени и лекари.

Пристрастени към адреналина

Харис Стрейтнър, психотерапевт в центъра за възстановяване "Керън" - водеща фондация с идеална цел, занимаваща се с лечение на зависимости, твърди, че звездите във финансовия свят по природа са по-податливи на рисково и крайно поведение. "Икономическата работа е свързана с повишено отделяне на адреналин", обяснява той. "Много от хората във финансовия свят са пристрастени към адреналина и се нуждаят от тръпката от успеха и провала". Според Стрейтнър душевните заболявания и зависимостите, които често вървят ръка за ръка, струват на Съединените щати по 171 милиарда долара годишно, изразено в намалена продуктивност на работното място.

Бившият министър на здравеопазването на САЩ Джоузеф Калифано, който през 1992 година основава Националния център за зависимости и злоупотреба с упойващи вещества, смята, че напрежението рязко увеличава риска от злоупотреба с алкохол или наркотици във всички социалноикономически среди. Хората пият повече в периоди на икономически затруднения, отбелязва Калифано, но банките и другите финансови институции традиционно не полагат достатъчни усилия, за да помогнат на служителите си да се справят с проблема. "Все още алкохолната или наркотичната зависимост представлява изключителна стигма и се смята за срамно", коментира той.

"Това не е морално падение, това е болест"

64-годишeн човек, лекуващ се от алкохолизъм, който работи на Уолстрийт, пожелава анонимност именно заради стигмата. "Не е толкова лесно да накараш някого да признае, че има проблем", коментира той. "Ако имаш поредица от случки, в които не си спомняш какво си правил през част от вечерта, това си е предупредителен сигнал, че може би трябва да потърсиш помощ. Друг знак за това е, ако ти се случат притеснителни неща".

Един месец в санаториум струва от 25 хиляди долара, както е в "Керън", и достига 60 хиляди долара в тузарските частни клиники. Къри твърди, че повечето му пациенти плащат от собствения си джоб, за да не става проблемът им публично достояние. Директорът от Кънектикът също плаща със собствени средства. "По-скъпо е, отколкото би ми се искало, но е по-изгодно от това да загубя работата си, семейството си, дома си, или да затъна в проблеми със закона", признава той.